Проф. Мангот: Путин няма да получи от НАТО исканите гаранции

| обновено на 04.12.21 в 09:57
Интервю на Весела Владкова с проф. Герхард Мангот в предаването ''Събота 150''

Владимир Путин няма да получи гаранциите, които поиска от НАТО да не се разширява до границите на Русия, смята професор Герхард Мангот.

За БНР политологът от университета в Инсбрук, който е сред най-уважаваните анализатори на руската политика, обясни какъв би могъл да е изходът от нарасналото напрежение между Москва и НАТО:

„Според мен трябва да вървим към баланс на интересите. НАТО държи да следва политиката си на отворени врати. И не вярвам, че ще се съгласи публично да даде исканите от Москва гаранции. Това би се равнявало на унижение. Въпреки това смятам, че трябва да се направи опит за сближаване на позициите. А и да не забравяме, че НАТО в момента така или иначе не иска да приема нови страни-членки, които граничат с Русия“, каза експертът.

Правни гаранции, че НАТО няма да разгърне територията си до западните граници на Русия, поиска руският президент Владимир Путин. И че Алиансът няма да разполага нападателни оръжия в непосредствена близост. Москва смята, че Западът не спазва устното обещание от годините след края на Студената война да стои далеч от руската граница.

Всъщност, думите на Путин от тази седмица не са нищо ново - същото твърдение имаше в речта му пред Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 година. Още тогава, както и сега, руският президент припомни меморандум от февруари 1990 година между тогавашния американски държавен секретар Джеймс Бейкър и съветския президент Михаил Горбачов, в който Бейкър признава, че американците разбират опасенията на Съветския съюз от - цитирам - „американското военно присъствие в рамките на НАТО на територията на Германия“, край на цитата. Важно е да се уточни, че към онзи момент става дума за вече бившата ГДР.

В архивите лесно може да се намери още един цитат от 1990 година, но от тогавашния генерален секретар на НАТО Манфред Вьорнер: „Дори фактът, че сме готови да не разполагаме сили на НАТО отвъд източната граница на Федерална република Германия е категорична гаранция за сигурността на Съветския съюз.“ Думите на покойни Манфред Вьорнер са от 17-ти май 1990 г., когато Германия все още е разделена, а на територията на бившата ГДР четири години по-късно продължават да са разположени руски войски.

Историята помни още един интересен момент - пред 90-те години се обсъжда членство на Русия в НАТО, но военните от двете страни на падналата Желязна завеса така и не намериха път едни към други. Вместо това през 1997 година се създава Съветът НАТО-Русия. Той просъществува до преди един месец.

С приемането на източноевропейските държави Алиансът се ангажира да не разполага в новите страни-членки ядрени оръжия, повече от 10 хиляди военни във всяка от тях и да не изгражда там командни щабове. Украйна се превръща в ябълка на раздора през 2008 година - на срещата на върха на НАТО Джордж Буш младши, тогава американски президент, подкрепя членството на Украйна и Грузия, макар и без пътна карта и времеви хоризонт. Двете бивши съветски републики са записали членството в НАТО в конституциите си, гражданите им силно го подкрепят, но изгледите това да се случи са почти нищожни. Просто защото Русия възприема постсъветското пространство за своя сфера на влияние, а НАТО не е готова да бъде въвлечена във военна авантюра.

На този фон Русия от седмици трупа въоръжение по границата с Украйна и на Кримския полуостров. Според украински военни Москва се готви за нападение през януари или февруари, когато калните полета замръзнат и се превърнат в утъпкан път.

Неотдавна руският президент Владимир Путин с видимо удовлетворение заключи, че дрънкането на оръжия по източния фланг на НАТО предизвиква напрежение на Запад и би било добре, ако това остане така. Каква цел преследва Путин?

"Съединените щати и много източноевропейски държави разкодираха това струпване на оръжие по границата като подготовка за военно нахлуване в Украйна. Американският държавен секретар дори твърди, че има доказателства. Но в същото време подчерта, че според него Путин още не е решил да даде заповед за влизане в Украйна.

Лично аз не смятам, че Путин планира да влезе в Украйна, стига да не ескалира напрежението по фронтовата линия в Донбас. Но дори и това не смятам, че е вероятно".

Проф. Герхард Мангот наскоро написа, че струпването на оръжия по границата с Украйна усилва натиска върху Киев и върху президента Зеленски.

"Русия категорично не одобрява начина, по който се развива ситуацията в Украйна. След като президентът Зеленски първоначално се беше съгласил преговорите в нормандския формат да продължат, от близо година поставя под въпрос изпълнението на споразумението „Минск 2“. Според Зеленски това споразумение от 2015 година е сключено в интерес на Русия и съответно накърнява интересите на Украйна. Освен това той непрекъснато повтаря, че Съединените щати и Великобритания трябва да влязат като страна в преговорите".

Неотдавна украинският президент Володимир Зеленски притисна Виктор Медвечук, „топлата връзка“ на руския президент Владимир Путин в Украйна. Украинските власти закриха медии, за които се твърди, че са собственост на Медвечук. Какъв сигнал изпраща Киев?

"За Москва, сигналът, който идва от Киев, е ясен - Украйна не иска да спазва минските споразумения. В същото време според Кремъл Западът в лицето на Германия, Франция и Съединените щати не оказва натиск върху Украйна да се придържа към договореностите.

Русия вижда, че западни държави също струпват оръжия в близост до нейните граници, че западни сили провеждат в Черно море съвместни военни учения с Украйна, както и че американските военноморски сили се държат относително агресивно в Черно море. 

На фона на всичко това Путин иска да предизвика среща с американския президент Байдън, така както се случи през пролетта. Дали срещата ще бъде лична или виртуална, е от второстепенно значение.

Както никога до сега, Путин съвсем ясно каза, какво иска да постигне при евентуална среща с Байдън: дългосрочни правни гаранции, че НАТО няма да приема нови страни-членки на изток от сегашния източен фланг на Алианса. Естествено, става дума за Украйна и Грузия. Както и НАТО да не разполага свои въоръжения в Украйна. Путин иска Байдън да наложи това обещание на НАТО. И затова дрънка оръжия по границата".

Тези искания всъщност не са нищо друго, освен негласната договорка между Запада и Съветския съюз след края на Студената война, НАТО да не се разширява до границите на днешна Русия. От Рига генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пък предупреди съюзниците да се готвят за най-лошото. Оставам с впечатлението, че двете страни не се чуват или не се слушат. Дали е така?

"И аз оставам с това впечатление. Русия формулира съвсем недвусмислено позицията си. А НАТО отговори, че Русия няма право на вето. Естествено, че Русия няма право на вето. Чисто формално Парижката харта за сигурност от 1990 година, подписана тогава от Съветския съюз, все още е в сила. Там е записано, че всяка суверенна държава има право да избира в коя международна организация иска да членува. В този смисъл Украйна има правото да се стреми към членство в НАТО.

Алиансът обаче така и не е отговорил на въпроса, защо желанието на дадена държава задължително трябва да доведе до нейното членство. НАТО може и да отхвърли заявката за членство, нали? Още повече, че в конкретния случай с Украйна и Грузия двете държави няма да допринесат за укрепване на сигурността на Алианса, а напротив, от членството в НАТО по-скоро ще черпят гаранции за сигурността си. Просто защото двете държави граничат с втората по големина световна ядрена сила.

Питам се, НАТО наистина ли иска това? Може ли и иска ли при това положение НАТО да даде на Украйна и Грузия гаранции за сигурността им? Действително ли Алиансът иска да предизвика дълбок и тежък конфликт с Русия? Не е ли по-разумно да се потърси баланс на интересите на територията на Европа? Или поне Западът да се опита да разбере руските притеснения?".

Какъв е Вашият отговор?

"Според мен трябва да вървим към баланс на интересите. НАТО държи да следва политиката си на отворени врати. И не вярвам, че ще се съгласи публично да даде исканите от Москва гаранции. Това би се равнявало на унижение. Въпреки това смятам, че трябва да се направи опит за сближаване на позициите. А и да не забравяме, че НАТО в момента така или иначе не иска да приема нови страни, които граничат с Русия".


Какво ще отговорите на критиците на това „помиренческо поведение“, както те наричат търсенето на баланс? Този упрек ни е добре познат по адрес на напускащата политиката Ангела Меркел и нейния подход към Русия.

"Аз бих го нарекъл по-скоро отчитане на гледната точка на другия. Но не ме разбирайте погрешно - гаранциите, че Украйна и Грузия няма да станат част от НАТО трябва да бъде допълнена от гаранции за сигурността им извън Алианса".

Ще Ви помоля да коментирате и други анализи, според които Западът трябва да вдигне цената на един потенциален конфликт в Украйна. Ако руският президент Владимир Путин разбере, че влизане на руската армия в Украйна ще доведе до нови, още по-сурови санкции, а вероятно и до човешки жертви, това ще го разколебае от намеренията му.

"Разбирам онези анализатори, които смятат, че Русия се готви за нападение и затова Западът трябва да отговори на провокациите със строги санкции и военен натиск. Но не споделям това мнение. Смятам го за политически погрешно. Естествено, че НАТО трябва да предупреди Русия, че няма да гледа със скръстен ръце, ако руската армия влезе в Украйна. Но едновременно с това НАТО трябва да каже, че ще търси заедно с Русия решение, което да предотврати агресията.

Обещанието на НАТО, че няма да се разширява до границите с Русия, изисква единодушно решение. Изобщо не мога да си представя, че държави като Полша, балтийските страни, Румъния или Великобритания, както и Съединените щати, ще се съгласят на такъв опит за разрешаване на конфликта.

Путин няма да получи гаранциите, които поиска. Путин вероятно дори знае това, но въпреки това публично заяви какво иска от Запада, за да може след това да посочи с пръст и да каже: „Западът е виновен за ескалацията на напрежението“.

Когато разговаряхме с Вас при подобна ескалация на напрежението през пролетта, Вие определихте санкционната политика спрямо Русия като беззъба. Смятате ли още, че Путин няма да се стресне от заплахата от нови санкции? И може ли Западът да приложи нетрадиционен похват, като сам използва газопровода „Северен поток 2“ като геополитическо оръжие и средство за натиск?

"Възможно е, дори нещо повече - мисля, че вече се използва като средство за натиск, макар и не от Германия. Но не мисля, че това може да го откаже от намеренията му, каквито и да са те. А ние наистина не знаем, какви са намеренията му.

Отказът на лиценз за „Северен поток 2“ няма да повлияе на Путин. Мисля, че ако се наложи Русия е готова да жертва този проект. Проблемът е, че ако Европейският съюз се опита да използва газопровода като средство за оказване на натиск, едновременно с това рискува да спомогне за окончателното спиране на газовите доставки през Украйна. Питам се, как тогава Европа ще се захранва с газ?

Европа вече изпитва недостиг на синьо гориво. Зимата едва сега започва. Опасявам се, че заплахата на ЕС да блокира „Северен поток 2“ може да се окаже проблем за Европа, а не за Русия".

Известно е, че Вашингтон е противник на този газопровод. Т.е. това е още един проблем между Русия и Съединените щати. На практика всички досегашни канали за диалог между Москва и Запада са заглъхнали. Съветът НАТО-Русия беше суспендиран. Ангела Меркел, душеприказчикът на Путин в Европа, си тръгва. Казахте, че с действията си по границата с Украйна руският президент Владимир Путин се стреми към среща с американския президент Джо Байдън. Всъщност, това е единственият канал за диалог.

"Няма институционализиран диалог между Русия и ЕС. Германия и Франция бяха подели такава инициатива, но още през лятото тя се провали. И тъй като няма други възможности, а и защото Съединените щати имат последната дума за приемането на нови страни в НАТО, Русия съвсем естествено търси директен диалог със САЩ. А в това се крие и още една цел - признаването на Русия за световна сила, която наравно със Съединените щати обсъжда и решава съдбините на света.

Русия, естествено знае, че ако изобщо може да има напредък по нейните искания, без Байдън това не може да бъде постигнато. Но дори и Байдън да се съгласи, не вярвам, че ще може да се наложи в НАТО. Да не говорим, че изобщо не съм сигурен, че американският президент иска да угоди на Москва, защото това ще предизвика невъобразима конфронтация в Конгреса.

Независимо дали ни се иска, или - не, в световната политика решенията се взимат от големите, а малките - ако са разумни - се подчиняват. Украйна трябва да приеме това. Но отворен остава основният въпрос - какво ще направи Русия, ако нейните конкретни искания не бъдат изпълнени. Ако западните сили, т.е. Германия, Франция и Съединените щати не упражнят натиск върху Украйна да се придържа към споразуменията от Минск.

Тогава Русия ще се окаже притисната, а това е опасно и може да доведе до военна операция в Украйна. Русия не може да отмине с лека ръка неглижирането на нейните искания. Ако приемането на Украйна в НАТО остане на дневен ред и ако Киев продължава да не спазва минските споразумения, Русия ще се почувства унижена. Не съм оптимист, защото не смятам, че НАТО ще промени позицията си".

Интервюто на Весела Владкова с проф. Герхард Мангот в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Още от Събота 150
Подкасти от БНР