Оксиморон ли е дъхът на струнните?

Рено Гарсия-Фонс

"Le souffle des cordes" (букв. - дъхът на струнните) е последният проект на един от "кръстниците" ни, френският контрабасист Рено Гарсия-Фонс. В разговор по телефона, той ни казва, защо и как изразът може и да не се приема като оксиморон. А също и защо албумът може да се разглежда и като част от трилогия:

"Имам класически струнен квартет, канун и каманче от Турция, фламенко-китара и моя странстващ контрабас. Оригиналният ни репертоар се обръща към всички музики на света.

Ритмиката при нас също се прави от струнните, във всички възможни комбинации. С подобен струнен октет можеш да правиш и рубато, и балади, но всичко може да бъде и много ритмично. 

В този мрачен период на епидемия ние го изпълнихме с надежда. Дъхът е както на надежда, но и свиренето ми с лък го превръща в дихание на духовите, инструменти, на брас-секция."

Рено разказва и за влиянието на българската музика - заедно с Теодосий Спасов се представят и у нас с "Фрий фламенко трио" с Дорантес, и за процента импровизации в албума, както и за любимите си парчета от него, които - едва ли е случайност, са и наш избор.

Премиерата им - в последния час на петък вечер в "Слънчев джаз+" тук, по радио София, с повторение на следващата сутрин.

Нощта е млада!

Още от Слънчев джаз плюс
Подкасти от БНР