„Джеймс Уеб“ ще наследи „Хъбъл“

Телескопът от ново поколение ще се саморазгъне и самосглоби

Интервю на Ирина Недева с проф. Олег Йорданов

„Наследникът“ на космическия телескоп „Хъбъл“ – „Джеймс Уеб“, ще бъде изстрелян в космическото пространство на 22 декември. В програмата участват НАСА, Европейската космическа агенция и Канада.

С помощта на „Хъбъл“ бяха уточнени много разстояния във Вселената, бяха открити и наблюдавани много екзопланети, беше възможно да се наблюдават много далечни обекти, припомни в интервю за БНР проф. Олег Йорданов от Университета „Клемсън“ в Южна Каролина, който е специалист по физика и математика.

Гледането надалеч в пространството означава, че ние гледане назад във времето“, подчерта той.

Така с „Хъбъл“ най-ранните възможни обекти, които сме били в състояние да видим, са между 600 и 800 милиона години след създаването на Вселената, уточни Йорданов.

„Ако искаме да видим много по-далечни обекти от „Хъбъл“, този телескоп трябва да бъде съсредоточен в инфрачервената област.“

С инфрачервени лъчи могат да се наблюдават местата с много прах, местата, където се създават нови звезди и нови планети, поясни проф. Йорданов. Това по думите му ще позволи директното наблюдение на създаването на „нови планетарни звезди и планетарни системи“.

Учените се надяват с помощта на новия телескоп да се изследват атмосферите на планените извън Слънчевата система

Телескопът „Джеймс Уеб“ ще работи при температура само 20 градуса над нулата. Огледалото на телескопа е с диаметър над 6 метра и има златно покритие.

Новият телескоп ще бъде разположен в т. нар. Точка на Лагранж, уточни специалистът.

„Ще се намира на разстояние около 1 500 000 километра от Земята, почти четири пъти разстоянието до Луната.“

„Земята ще е между него и Слънцето“, допълни ученият.

Заради мащабите му няма достатъчно голяма ракета, която да изстреля телескопа и в пълния му вид той „ще се разгъне сам себе си, като някаква играчка оригами и ще се самосглоби по време на полета до Точката на Лагранж“, отбеляза Олег Йорданов.

В предаването „Хоризонт до обед“ той посочи, че рисковете са огромни.

„Има няколко хиляди единични операции, които трябва да се реализират, за да се разгърне напълно телескопът. Затова са извършени огромни количества тествания, проверки. Този телескоп е замислен в средата и края на 90-те години с идея да бъде изстрелян 2007 г., отлаган е многократно. Сегашната му цена за НАСА е 9 660 000 000 долара – най-скъпото единично изстрелване в историята на НАСА и всичко трябва да работи.“

Телескопът е наречен на името на втория шеф на НАСА от най-продуктивния период на космическата агенция през 60-те години на миналия век, когато се развива  програмата „Аполо“.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.  


Още от Хоризонт до обед
Подкасти от БНР