Достоевски на 200, Вонегът на 99 - Така е то.

Какво виждаме в и отвъд текстовете на американският майстор на сатирата и на руския класик - говорят преводачката Аглика Маркова и поета Иван Ланджев

Интервю на Лъчезар Вълев с Аглика Маркова и Иван Ланджев за предаването ''Изотопия''
11 ноември 1918 г. - денят, сложил край на най-опустошителния и кървав световен конфликт дотогава – Първата световна война.

11 ноември е значим и с още нещо. На този ден са родени двама властелини на перото – американският майстор на сатирата Кърт Вонегът и руският класик Фьодор Михайлович Достоевски. Достоевски преди 200, Вонегът преди 99 години.

В „Изотопия“ се захващаме с анатомия на творчеството им и със съзвучието на написаното от тях с времето, в което живеем днес.

Пръв на сцената излиза Килгор Траут, (един от известните герои от книгите на Кърт Вонегът, превърнал се в негово алтер его).

Така е то.

„По време на Апокалипсиса трябва да бъдем изключително мили помежду си. И престанете да бъдете толкова сериозни, шегите така ни помагат. И ако нямата куче – вземете си“. Думите са на Вонегът, а за нас и вас в ефира на „Изотопия“ ни ги припомня преводачът Аглика Маркова, превела на български език две от книгите му – „Котешка люлка“ и „Без невинност“.

Според Маркова този цитат изразява целия характер на Вонегът: „Всички го схващаме като човек, който обича да шокира. Той със сигурност го прави – затова го обичаме толкова много.“


Автопортрет на Кърт Вонегът

Проницателност, оригиналност и бесен бяг от клишето

„Желанието на Вонегът да шокира не идва от това да скрои номер на някого, да го ядоса или да го притесни, а да изрази мъката, която го разтърсва“, казва Аглика Маркова.

Разрухата вълнува американският автор и прониква в страниците на книгите му. Личните преживявания на Вонегът през Втората световна война се отразяват и в сюжета на една от най-известните му книги – „Кланица 5“. В нея четем описания и разсъждения от живота му в Дрезден, където той живее в бивша кланица. Неизтриваем отпечатък върху Вонегът оставят опустошителните бомбардировки на града от съюзническите сили, на които той става свидетел.

Аглика Маркова: „В книгата „Котешка люлка“, която преведох, много често се споменава атомната бомба. Той е страшно чувствителен човек и по този начин си изкарва яда, мъката, но същевременно изразява надежда.“

Да преведеш „Котешка люлка“ зад „Желязната завеса“

Аглика Маркова прави превода на „Котешка люлка“ през 1977 г. Кигата излиза у нас от Издателство на Отечествения фронт. Какво е да имаш достъп да четеш в оригинал Вонегът и да претворяваш за читателите текстовете му в една не съвсем отворена към Запада среда?
Aглика започва от корицата и причината защо първото име на автора е преведено като „Курт“: „Написах го така, защото ми казаха на ухото, че шефът на издателството е казал: „Айде сега, с къртове ще се занимаваме!“ Това показва какъв беше манталитета ни преди толкова години – не можеш да възприемеш нещо, което не ти е познато.“

Вонегът казва неща, които не се говореха по този начин в онези времена у нас: „Казваше истини, които или интуитивно чувствахме или знаехме. Пишеше неща, които ние си говорихме под сурдинка“. На това според Аглика се е дължало до голяма степен популярността на Вонегът у нас.

Комично трагични спомени за един превод

Аглика Маркова се налага да промени две неща при превода на „Котешка люлка“: „Едното беше името на една от героините в книгата. Тя беше украинска танцьорка и се казваше Зинка. Беше ми ясно, че такова нещо не може да мине. Затова махнах думичката украинска и смених името на Зика. Ако „Котешка люлка“ се преиздава, това безобразие трябва да бъде поправено. “

Вонегът днес

Доста се издава Кърт Вонегът днес, но Аглика не е сигурна дали все още се чете с такъв хъс.

„Не знам дали се чете с такъв хъс днес, с какъвто се четеше през 70-те и 80-те години. Днес имаме много по-голяма възможност да четем, имаме много по-голям поглед върху книгите, които излизат. Тази жажда за нещо неочаквано отмина и Слава Богу, защото означава, че имаме много по-голяма свобода на изказа и на мисълта. “

Светът на мир и свобода, към който се стреми Вонегът не се случва, той просто се развива. Тръгнали сме натам.

200 години Достоевски

Тръгнали сме и към двойното литературно осветляване. От Вонегът към Достоеввски. Връзката между двамата не е само 11 ноември, денят на тяхното рождение.

„Всичко, което човек може да научи за живота, се намира в „Братя Карамазови“, пише Кърт Вонегът в „Кланица 5“.

Какво учим и научихме от руският класик за два века?

„Не мисля, че съм спрял да се уча от Достоевски и не мисля, че ще ми стигне земния живот да спра да се уча от него“, казва поетът Иван Ланджев.

Според него най-голямото клише, с което го увенчават е да го наричат „писател-пророк“. Той е такъв – най-вече заради романа си „Бесове“, но и заради голяма част от другите си шедьоври. Трудно е да излезем от клишето, да не се уповаваме на авторитетите, на теорията на Михаил Бахтин за полифоничния роман, за това невероятно многогласие, което виждаме в прозата на Достоевски.

Иван Ланджев: „Моят личен път с Достоевски започна в късното ми тийнейджърство и ранните студентски години. Това е едно интимно, уединено преживяване, в което сте само ти и тези толкова дълбоки книги. То никога не се връща след повторни прочити.“

Фьодор Михайлович Достоевски

Опит в преживяването на смъртта

Не е нужно човек да е твърде ерудиран или книжно подготвен, за да се гмурне в света на Достоевски, смята Иван Ланджев. Според него обаче не е излишно да се познава контекста на руския 19-и век, на проблемите, които са го занимавали по това време, да познава Светото писание. Добре е и да познава самия живот на автора, защото е трудно да отделим неговата личност от написаното.

Иван Ланджев: Достоевски е единственият писател, който е преживял собствената си екзекуция. Това също намира място в творчеството му.

На 22 декември 1849 г. осъденият заради „престъпление срещу религията и правителството“ Достоевски е помилван в последния момент, пет минути преди да бъде разстрелян на Семьоновския площад в Петербург, заедно с другите признати за виновни.

Тези 5 минути между живота и смъртта ли определят творчеството на Достоевски?

Иван Ланджев: „Не само те. Отношенията с баща му изиграват огромна роля, проблемите му с хазарта, неговата чувствителност във времето, в което е живял – бурното развитие на мисълта в Русия. Много неща са му повлияли, но нищо толкова наситено, нищо толкова уникално като преживяване не може да се намери, което да сравним с тази инсценирана, мнима екзекуция, на която императора е положил заточените петрашевци.“

Интересното при романите на Достоевски е, че те се гмурват много повече в дълбините, отколкото да изкачват светлите върхове, които всъщност ни обещават. „Намирам го за по-голям майстор на дълбокото в човешката душа, на тъмното, отколкото на светлото“, продължава Ланджев.

Вие не стойте на тъмно, а чуйте в звуковия файл целите интервюта с преводачката Аглика Маркова за Кърт Вонегът и с поета Иван Ланджев за Фьодор Достоевски.

Още от Изотопия