Доброкасти за правене

доброволчеството и младите хора: Хавиера Каналес, Катерина Стоянова и Пламена Илиева.

Доброволчеството и младите хора. Гости: Хавиера Каналес, Катерина Стоянова от Сивиес-България и Пламена Илиева:

Хавиера: "Станаха 12 години, за пръв път станах доброволец във втори курс - видях обявата на София филм фест и с една приятелка се включихме, за да видим нещата отвътре. С годините нещата се промениха - повече задължения. Работя и за "Сърф райдър" - опазване на околната среда, кампаниите са различни - пролетно почистване на плажове, изложби на платнени торбички на автори и графични дизайнери. В началото доброволчеството не беше толкова развито, сега реално се намират каузи, в които хората се припознават. Доброволчеството се развива с бавни стъпки, но добре! Хората станаха по-отворени. Доброволчеството става естествен процес, начин на живот. Може да се запознаете с всякакви хора от цял свят. То обогатява много като човек.

Катерина, координатор проект "Бежанци": "Намерих инициативите за доброволчески лагери - да направя по-приятно пребиваването на деца-бежанци в бежански лагер в Полша. Така го стартирахме и тук., с дейности и за деца, и за възрастни. Краткосрочните лагери вече се пренесоха и онлайн. Бяха разработени онлайн страници, имахме менторска програма за дете-бежанец. Но е съвсем различно, когато нещата се случват на живо. Важна е мотивацията. Когато каузата е социална е хубаво кандидатите да са с по-голяма емоционална стабилност, за да може доброволчеството да не ти попречи, а да те развие. 

Искаме с подкаста ни ДОБРОкаст да се разказват личните истории - как обикновеният човек може да помогне светът да стане по-добро място."

Пламена: "Започнах в тийнейджърските си години, последният проект започнах на 24. Винаги съм смятала, че това повече ти дава. Проектът в Италия тръгна чрез Европейския корпус на мира, исках да е работа, свързана с деца. Преподавах английски и се занимавах с деца-емигранти, от Пакистан, Ирак. Осъществявах връзката им с учителите, които не говореха английски.