Ще си купите ли книга, за която не сте прочели в нета

Разхвърляна дискусия за книги, четене, подкасти и преводи

Разговор с Темз Арабаджиева и Стефан Русинов в предаването ''Изотопия''

Преди около 20 години на един от изпитите за влизане в Софийския университет кандидат-студенти са призовани да отговорят на следния банален въпрос - "Изяде ли мишката книжката?" И въпросът може би е бил футуристичен, защото към онзи момент мнозинството хора все още получава новините си от вестници, а не от сайтове, компютърните забавления са възрастово ограничени до максимум 20-годишните, а електронните книги са слух от Далечния Запад.

Прехвърляме се две десетилетия напред и мишката може би е изяла повечето вестникарска и доста друга хартия, а човечеството посрещна невиждана от век извънредна ситуация, снабдено с огромен избор от електронни забавления - киноплатформи (загърбили пиратството), игри, социални мрежи... Там обаче остана и литературата - все по-често на екрани, вместо на физически страници; за някои хора в аудио формат, но изкуството на писаното слово не умря, а в някаква степен направляваше победилата дигитална революция.

Тя е на първо място медийна и актуалният й въпрос днес е "Изядоха ли (вече) социалните мрежи и подкастите сайтовете, телевизиите и радиата?". Защото вече сме във времето, в което е по-вероятно да слушате или четете за този разговор в сайта на БНР, отколкото да го слушате на живо в четвъртък. Победилите дигитални платформи промениха начина, по който консумираме информацията и изкуството.

И това води до някои конкретни въпроси. Два от тях: как се разговаря за литература в съвременната дигитална среда и печели ли изкуството добавена стойност от тези разговори?

Дискутираме със Стефан Русинов, преводач от китайски и английски, и автор на "Бележка под линия" - подкаст, посветен изцяло на изкуството на превода, както и с Темз Арабаджиева - книжен блогър, която отговаря за връзките с обществеността на едно от големите български издателства, а също така е един от водещите на друг подкаст – „Първа страница“.


Защо понякога разговорите за литература в медиите звучат кухо и глупаво?

Стефан (автор и на пародията „Нашето литературно предаване“) – "Без да е укорително, на водещите се налага да са кратки, насечени, да отметнат много въпроси за кратко време. Този проблем на медиите беше решен в подкастите, защото те са място, което позволява по-обширни разговори. Те няма да са по вкуса на всеки, но запълват ниша."

Темз: "Съгласна съм, че в медийното пространство се говори малко и кратко за книги. Понякога колегите журналисти са толкова затрупани с други теми, че нямат възможност да се подготвят и да задълбаят в някоя книга. Друг въпрос - как да разгледаш (адекватно) книга от 600 страници за 5 минути? В чуждите медии не е много по-различно. Дори когато у нас гостуват чуждестранни автори, те са много радостни, че ще имат досег с национална телевизия, например, което в Америка е трудно постижимо."

Има ли промяна в подхода на хората към книгите в посока – „Няма да си купя нещо, за което не мога да намеря ревю в интернет“

Темз: "Със сигурност търсим потвърждение. Наблюдавам го в социалните мрежи – снимка на книга и въпрос „Какво мислите за тази книга?“. Тази тенденция не е само при книгите, а за всичко, което не може да се изконсумира набързо. Не бих генерализирала, но все пак живеем в ерата на „инфлуенсърите“. Маркетолозите и рекламистите наблягат на този подход – хората се влияят от това, което казва другия. Социалните мрежи допринесоха, защото всичко става бързо и е лесно  достъпно."

Стефан: "Наблюдавам това болезнено като преводач на китайска литература. Погледите се насочват към това какво казва американският пазар и какви са американските награди. Към китайски автор има интерес, само ако е спечелил западна награда. Много бих се радвал, ако чрез подкаста или преводите ми това се разчупва. Затова и разглеждам преводи от всякакви езици." 

За подкаста, с любов

Стефан: "Една от основните цели, които си поставих, когато започнах да правя подкаста, беше, че искам да е подготвено, а не просто двама души да си говорят за каквото им падне. Гледам творчески на него. Правя каквото ми харесва и ако се хареса на някой друг – това е бонус, а ако някой се разчете заради него – двоен бонус.

Ние (преводачите) получаваме доста голямо внимание. Ето, канят ни по националното радио, понякога по телевизията, говори се за нас. Проблемът, който исках да реша с подкаста, е че в България не се обръща внимание на самото изкуство на превода. Каним преводачи, но си говорим за съответния автор и книга, а не за самия превод. Исках да създам място, в което да чоплим самия превод. Идеята се породи като реакция на разбирането за превода като за нещо елементарно – някой знае един език, сяда и нащраква превода на две, на три. Включително студентите ми си мислят, че когато са овладели китайски донакъде, ще могат да превеждат. Исках да се види колко сложно нещо е превода, какви процедури включва и какви главоболия предизвиква. Затова, че няма рецепти и правила, как всичко е ad hoc и решенията се вземат според случая."


Тенденции в литературата, които ни допадат/не ни допадат?

Темз: "Аз съм от хората, които харесват екзистенциален тип литература, но все повече ми се четат леко написани книги, на достатъчно високо стилово ниво. Една от книгите на годината за мен е „Утопия Авеню“ на Дейвид Мичъл – книга, която има доста динамичен сюжет в езика си, без да е задължително действието да е напрегнато. Има неща, които не са за мен. В България и в световен мащаб има тенденция да се четат еротични романи, което аз не разбирам. Има книги, които претендират за сериозност, а когато ги отвориш разбираш, че всичко е било маркетинг.

Клишето „Младите не четат“

Темз: "Младите четат, просто често не четат това, което ние четем или сме чели. Много любим пример ми е (разликата) между мен и едно момиче, което е набор ‘98. Аз съм от поколението „Хари Потър“ – това беше модерно, когато бях тийнейджър. Тя ми разказа, че е започнала със „Здрач“ – тази книга е обърнала погледа й към литературата. Същото момиче сега написа дипломна работа, в която сравнява Вирджиния Улф и Хемингуей. Т.е. това, което четат младите, може да е различно, защото сме различни поколения, но в крайна сметка често стигаме до едни и същи точки."

Качество с/у Количество в четенето

Стефан: "И двете са важни. Хубаво е да има натрупване, но не е задължително. Качеството е относителен и абстрактен въпрос. За мен е по-важно да се наблюдава какъв ефект постигат книгите в човека, защото всеки има различна пътека и има нужда от различни неща, които да го побутват нагоре по стълбичката към по-добро "себе си". Независимо дали някой чете фентъзи или екзистенциална литература - стига то да го повдига и утешава, това е ОК."

Какво четем в момента?

Темз: "Разлиствам Луис Бунюел – „Последен дъх“ – старо издание от библиотека „Анакорд“ на изд. „Колибри“ (б.р. – поредицата събира интервюта и есета на известни кинорежисьори). Готвех се за запис на моя подкаст."

Стефан: "Довършвам последният сборник с разкази на Райна Маркова. (б.р. – "Влажна зона") Обичам да чета по-нишова българска литература. Там намирам жив и особен български език, което за мен е хранително. Паралелно чета „Обхватът на интерпретацията“ на Волфганг Изер, която донякъде е свързана с преводачеството. Той развива интересни тези за това какво представлява интерпретацията и как тя винаги води до нещо различно от обекта, който се интерпретира. И за подкаста си чета „Ромео и Жулиета“, защото се надявам да направя епизод с преводача от английски Александър Шурбанов.

Още книги за четене, преводачески дилеми и мнения, включително тези на котарака Томас, чуйте в прикачения над текста звуков файл. 

Още от Изотопия