С ДНК на гений: Кои са живите родственици на Леонардо да Винчи?

Интервю на Лора Търколева с Алесандро Вецози за предаването ''Изотопия''

Невероятно, но факт: благодарение на науката можете да откриете своите прапрапрапрапрапрачичовци и да си помечтаете какво ли би било да сте заедно на зимна празнична вечеря.

В дните около Рождество наистина стават чудеса. Като чудото да разберете, че сте си рода с гений. Така се случва, макар и доста преди 25 декември, с 14 мъже на възраст от 1 до 85 години. Те са живите наследници на самия Леонардо да Винчи.

Дългогодишното проучване на италианските учени Аниезе Сабато и Алесандро Вецози се увенча с 14 мъжки родственици на твореца и учен, чието родословно дърво се разклонява на пет, за да обхване 21 поколения. То може да бъде проследено дори преди раждането на Леонардо през 1452 г. и по-точно – стига шест поколения преди това с неговия прародител Микеле, роден през 1331-ва. И така до днес, 690 години по-късно.  


Кои са героите на последното проучване? Аниезе Сабато е историк и председател на Асоциацията за наследството на Леонардо да Винчи. Алесандро Вецози също е историк и леонардист, родом от градчето Винчи, където основава и ръководи Музео Идеале Леонардо да Винчи. Двамата се неуморни от десетилетия.

Това не е първото генеалогично изследване, посветено на Леонардо, но може да даде нова светлина за живота и смъртта му. Последните данни задълбочават резултатите, които Аниезе и Алесандро оповестяват само преди пет години. Тогава те откриват 35-има живи непреки наследници на рода. Работата на двамата италианци ги свързва с колеги от различни държави и научни институции. Какво ново произтича от мащабното проучване на историческите документи? Специално за „Изотопия” разказа Алесандро Вецози.  


За него е много важно, че великолепната 14-орка се състои от преки наследници. „Произходът им е свързан с бащата на Леонардо – Сер Пиеро, и с брат му Доменико. Тези 14 души днес имат ДНК, близка до тази на самия Леонардо. И все пак не е напълно идентична. Става дума за У-хромозомата, с помощта на която откриваме нужните ни маркери за научно изследване на ДНК. Тези 14 души са най-обикновени хора. Сред тях няма знаменитости, не се отличават с нищо необичайно. Един от тях се интересува от авиация и навигация, например”, обяснява Алесандро, с което напомня за достиженията на Леонардо в точните науки и мечтата му да полети.

Художник, скулптор, архитект, изобретател, инженер, картограф. Всеобхватният гений на Ренесанса, а може би не само на тази епоха. Самият той – епоха на всички епохи. Известен най-вече с картините „Тайната вечеря” и „Мона Лиза”. Сред живите му родственици днес обаче няма художници, само един занаятчия с артистични наклонности.

Леонардо да Винчи няма собствени деца. Поне не ни е известно, но пък има 22 братя. 17 от браковете на баща му и петима – от брака на майка му, която скоро след раждането на Леонардо се омъжва не за баща му, а за друг мъж. Казват, че малкият незаконен син бил сред най-обичните деца на нотариуса Сер Пиеро да Винчи.

Започнахме с историческо проучване преди 50 години, задълбочихме го преди 30. За нас изследването бе добра възможност да изучим и защитим местата, където са живели Леонардо и семейството му. Ставаше въпрос за история, но и за още нещо. Без съмнение това е невероятна възможност да опознаем реалността на Леонардо, възможностите му, характера му, гения му.”


А невероятната възможност се крепи на факта, че прословутата У-хромозома се предава само по мъжка линия и почти не се изменя в продължение на 25 поколения. Така изучаването на откритите 21 при рода Да Винчи дава надежда на учените, че ще отговорят на много въпроси – за здравословното състояние на Леонардо, болестите му, дарбите му, защо си служи с лявата ръка, за синестезията, тоест способността му да смеси информацията от няколко възприятия едновременно. Загадките на гения са много, но за резултати трябва да проявим търпение. На ход е изчистването на точните въпроси, които идват с още находки от историческите документи:

„Разбрахме например, че дядото на Леонардо – Антонио, не е останал в района на малкото градче Винчи. Занимавал се е не само със земеделие, но е бил и търговец и е стигнал до Мароко в Африка и до Барселона в Испания. Това е променило обучението на Леонардо в младостта му, повлияло е на желанието му да опознае Средиземноморието, Европа и Изтока. Можем да си представим, че мечтата на Леонардо за Изтока се е простирала чак до Индия, както и до земите близо до Китай. Тази мечта включва още Гърция, Константинопол, Черноморския регион, дори Русия, както и цяла Европа.”  

Разбира се, знаем за пътуванията на Леонардо из Италия по работа и вдъхновение. Флоренция, Милано, Рим, Да Винчи получава поръчки от едни от най-могъщите управници по онова време – Медичи, Сфорца и Борджия. Любопитен факт е, че дори е писал на османския султан Баязид II, за да му предложи свои изобретения и проекти, сред които мост между предградието на Константинопол Галата и самия Константинопол. Това се случва в началото на XVI век, а първият понтонен мост през пролива е построен едва през XIX.  


Отвъд екзотичната подробност пътят на Леонардо завършва във Франция. Там прекарва последните си три години. Погребан е в параклиса „Свети Юбер” в кралския замък на Амбоаз по поречието на Лоара. Мистерията около смъртта му обаче не се крие в 1519-а, а след Френската революция от 1789-а. Тогава параклисът е разрушен. Останките се препогребани в замъка едва през втората половина на XIX век, като на надпис е отбелязано, че са предполагаемите останки. Само ДНК анализ може да докаже истината. 

„Без съмнение една от възможностите е да се убедим дали гробът в Амбоаз съхранява останките на Леонардо да Винчи. Открихме биологичен материал, част от косата му. Човекът, който е реконструирал гроба в Амбоаз, смята, че принадлежи на Леонардо, но до момента не можем да кажем със сигурност дали е вярно или не.

За нас това са само възможности да поставим едно срещу друго научните изследвания, за да кажем дали гробът в Амбоаз и всичко намерено около него са в пряка връзка с Леонардо. Но това е възможно само благодарение на У-хромозомата. Затова изследванията, които ще започнат и ще се задълбочат, са фундаментален шанс”, уверява Алесандро и допълва, че към темата за гроба на Да Винчи трябва да се подходи с голямо отношение при предстоящата научна работа.

Сега учените трябва да вземат ДНК проби от живите родственици и да проучат определени генетични маркери. Чрез ДНК изследванията могат да се отделят и оригиналите сред работите на Леонардо:

„Около творчеството му често цари голям хаос. Понякога описанията не са точни или са неверни. Преди много години започнахме да правим архив на дигиталните отпечатъци на Леонардо. Това е нещо важно, след като в живописта и документите му откриваме много отпечатъци, но тук вече има и риск. Понякога се натъкваме на фалшиви. Затова трябва да съберем всички налични, да ги дигитализираме и да разграничим неговите от тези на учениците му. Учителят Леонардо използва пръстите си, за да нанася боите. Някои негови ученици обаче правят същото. Ако се изследват хартията и другите повърхности, на които произведенията са рисувани, могат да се открият биологични следи. Не е лесно, но е възможно.”


Да разграничиш истината от неистината – важна задача, в която може да помогне семейство Да Винчи, макар 13 от 14-те живи наследници доскоро да не са подозирали, че имат нещо общо с Леонардо. За тях той вече е роднина. А какъв е за Алесандро? 

Леонардо е най-прочутият световен художник и учен на всички времена. Но отвъд тази риторика, отвъд славата му, се крие човек, открил наистина необикновени пътища към творчеството и познанието. Търсел е съвършенството в изкуството и е мислел, че с изкуство може да промени света. Бил е толкова модерен, че е актуален и днес в артистичния свят, както и в света на метафорите и методологията на науката.”

А наистина ли е успял да промени света? 

Имал е възможността да го направи. Трябва да мислим и за това, че в края на краищата става много известен и важен като художник, но пък никога приживе не печели конкурс за архитектура или скулптура. Става популярен и заради произведения, които не са останали до наши дни. Например Големия му кон за Франческо Сфорца. Или мечтата му да променя течението на реките, която не се осъществява. Да си спомним и проблемите, които има с опазването на „Тайната вечеря” в Милано. Ами мечтата на Леонардо да полети...? Бил е близо до възможността да намери футуристични решения на някои въпроси, но не и за неговата епоха. Днес летящите машини в рисунките му са важен поглед напред в бъдещето.”


Конната статуя за Сфорца е плод на 16-годишни усилия. Конструирането ѝ изправя Леонардо пред редица технически проблеми. По план 70-тонният кон от бронз трябва да се извисява на седем метра. Глинен модел е поставен на градския площад в Милано, но истинският никога не вижда бял свят, защото повечето бронз, необходим за скулптурата, отива за оръжия срещу французите. Отклонението на река също е свързано с военни действия – между враждуващите Флоренция и Пиза. Проектът е изоставен, но мечтата за контрол над течението – не.  

А мечтата за криле стига и до представата да се рееш във въздуха благодарение на силата на вятъра. Благодарение на авантюристичния дух на създателя си, „Тайната вечеря” започва да се руши само няколко години след поставянето на последните мазки, защото Леонардо решава да рисува върху суха, а не върху мокра стена – така, както се правели фреските. Експериментът му да смеси темпера с масло също е сред причините за бързото увреждане на изображението.  

И все пак в изкуството това е творецът, успял да промени света. Дори ако говорим за това, което се крие вътре в нас, за духовността и за изкуството като концепция. Това е концепцията на изкуството от ХХ век. Тя може да бъде открита у Леонардо, изпреварил своето време. Освен това той е имал чувство за етика, екологична мисъл, ако искате, бил е загрижен за околния свят и животните. Неговата визия е особено актуална днес, когато разсъждаваме как да опазим света си”, категоричен е Алесандро Вецози.


През годините той изследва и как се възползваме от наследството на Леонардо да Винчи, какво правим с него, освен че сме издигнали автора му в култ. За Алесандро митовете около Да Винчи стават по-големи с кражбата на „Джокондата”, но е важно да се съсредоточим не върху легендите, а върху изключителния репертоар от идеи в изкуството, техниката и науката, които творецът ни завещава, бидейки авангардист още през XV и XVI век:

„Да вземем за пример аналогиите. За Леонардо има съществена връзка между човешкото тяло, тялото на Земята, тялото на машината и тялото на града. Всички те са живи. Идеалният град за Леонардо е като тялото ни. Машини рисува така, както рисува човешки тела. Анатомията на машината и на Земята е като нашата. Това е наистина сериозна концепция, която ни навежда на мисълта за природозащитата днес.

Стъпки през времето, които остават. Следи от миналото, които четем с мисълта за утре. Може ли духът на гения да се предаде не просто концептуално, а генетично? 

Хората си предават генетична информация от поколение на поколение, но има и много различия между тях, които са логични и се дължат на най-обикновени житейски причини. Пример: в даден момент от живота си Леонардо има рядката възможност – заради дядо му, който познава Африка, и баща му, който има позиции в културните среди на Флоренция, както и в най-важните институции, да получи своя шанс, въпреки че е незаконен син. Баща му е подсигурил 17, може би дори 18 братя. По майчина линия има петима братя. Това е доста голямо семейство, а богатството му се губи в много родови разклонения. Братята на Леонардо, които всъщност са бащите на поколенията в рода, проследени до ден днешен, решават да изоставят града. Напускат Флоренция и се оттеглят в къща, загубена нейде из провинцията, във Винчи. Така променят социалните възможности пред наследниците си, опцията им да се изкачват по социалната стълбица. Имаме много примери как поколенията напред са избирали да водят морален живот, в който правят добро, насочени към вярата и културата на милостта. У тези хора не откриваме желание да се превърнат във важни особи. По същия начин и днешните наследници са много позитивни хора, без обаче да са гениални.”  


Време е и за положителни празнични емоции. Да си представим какво би било, ако 14-те наследници могат да седнат на обща трапеза с чичо Леонардо. Какво ли ще си хапнат, докато споделят преживелици със столетна давност? Отговаря Алесандро, който е съавтор и на книгата „Леонардо не е бил вегетарианец”:

„Много е забавно да си представя какво ли би станало в семейство Да Винчи. Във въображението ми биха хапнали ястия от тосканската кухня и биха обсъдили духовни въпроси. Между другото, сред наследниците има шеф готвач, както и шоколатиер, който прави много качествен шоколад. Със сигурност ще си спретнат богата трапеза. Иначе, да, интересувал съм се дали Леонардо е бил вегетарианец. В част от живота си не е бил, но може би е станал такъв в последните си години.” 

Тези, които подкрепят идеята за вегетарианеца Леонардо, се позовават на писмо, изпратено от пътешественика и изследовател Андреа Корсали до Джулиано ди Лоренцо де Медичи, на когото служи. В него Корсали пише как неверници, които срещнал при пътуванията си до далечните райони на Азия, били толкова мили, че не се хранели с нищо, в чието тяло тече кръв, нито биха позволили другиму да нарани живо същество. „Точно като нашия Леонардо да Винчи”, коментира Корсали. Според Алесандро идеята за вегетарианството достига до Леонардо точно от приятеля му мореплавател. Така ли е било наистина – не можем да знаем със сигурност.  


А какво би искал Алесандро да разберем със сигурност за Да Винчи? 

„Различни неща. Аз самият бих искал да открия 4000 листа с рисунките и написаното от Леонардо, за които се смята, че са загубени. Иска ми се да намерим още негови картини, както и скулптурите му, които не познаваме. Но това остава за научните проучвания в сферата на изкуството, както и за хората, които ще се разровят в биографията на Леонардо. За мен едно от най-важните неща е да стане напълно ясен произходът на майка му. Има хипотеза, че е доведена от Изток. Тоест била е робиня, която Сер Пиеро, бащата на Леонардо, среща в къща във Флоренция. В същата къща бащата и синовете са живели дълги години.

Вярвам, че е важно всеки от нас да се доближи до Леонардо поне с частица от онова любопитство, което той самият е притежавал, за да свържем безкрайната идея за изкуството с ежедневието. Нека възприемаме Леонардо като универсален гений, но и гений в обикновения живот. Просто много човечен. Универсален и човечен едновременно, казва историкът и биограф на Да Винчи Алесандро Вецози, на когото предстоят още много любопитни срещи не просто с легендата, а с човека Леонардо, кодиран в ДНК спиралите на 14 наши съвременници. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимки: Алесандро Вецози и Аниезе Сабато, www.pixabay.com
Още от Изотопия