Добро утро и Честита Нова година. 1 януари 2022 година – пожелавам на всички преди всичко здраве, вътрешно спокойствие, много любов и обич, радост и успехи. Да сме по-добри, да се разбираме по-добре, да сме единни в добруването на всички и да си помагаме.

Честито и на имениците – да сте живи и здрави, днес е Васильовден наричан още Сурва, тъй като според традицията на 1 януари идват сурвакарите с украсени дрянови пръчки. Дано да са сурвакали и вас за здраве и благополучие.

Празничен е деня за всички, затова и предаването „На село” тази сутрин ще разкаже най-забележителните срещи, които имахме през изминалата година с хора от варненски села, в които бяхме и които ще продължим да посещаваме и през новата 2022. В предаването ще чуете истории, в които водещо са доброто и надеждата. Ще бъдем в Ботево, Михалич, Вълчи дол, Разделна, Николаевка и не само.

Всеки път, когато можем да помогнем на някого, нека го направим с радост, защото това може да е отговорът на нечия молитва. Когато вярата срещне надеждата, животът винаги намира начин, а и не бива да забравяме, че според "Малкият принц", чудесата никога не закъсняват за среща.

Да помагаш на хора е благородно. Да помагаш на животни също. Русенецът Димитър Димитров помага на парализирани животни да проходят отново. Не, той не е знахар, лечител или вълшебник. Макар че последното е спорно, предвид дейността, с която се е захванал. Той е автомонтьор. Обаче докато връща към движение автомобилите, изработва и инвалидни колички за кучета и котки, за да могат отново да се движат сами.

Животът е това, което ни се случва докато правим планове. И някъде точно посредата трябва да намерим най-доброто за себе си. Историята на следващите ни събеседници показва колко е важно да започнем отнякъде, да работим здраво, за да можем след това да продължим така, както искаме и така, както ни харесва. Не всички наши сънародници се оплакват и чакат нещата сами да се оправят, а запрятат ръкави и намират начин. Такива са Теменужка Ангелова и Младен Христов. Те са от ромски произход. Имат син и дъщеря. Живяли са близо 20 години в Гърция, но се връщат у нас, за да изучат децата си в село Михалич откъдето са родом и самите те. Смятат да развият собствен бизнес и са решили вече какъв. Сега са към 40 годишни, радват се на здрави деца и се гордеят с дъщеря си Елена, която е десетокласничка и е отличничката на училището в селото. Теменужка не работи, но Младен има няколко професии. Владее и занаят. Не ги влече големият град, защото от родното място по-хубаво няма.

Продължава обзорното предаване „На село” в празничния 1 януари с хора, които срещнахме при гостуването ни във варненските села. Смисълът намираме в думите и делата им. Надеждата виждаме в очите им, а вярата – тя е в душата на човека, и там където я има не остава скрита. Следващите ни домакини са от Вълчи дол, където ако отидете задължително трябва да се отбиете при Димчо и неговата фурна. Местните й казват червената фурна, а в нея неуморно работят Димчо и Даниела Димови – усмихнати, сърдечни и гостоприемни.

Село Разделна е още едно забележително място, в което бяхме през изминалата година. За гордостта на селото, за вярата и за българщината, която носят.

Ваня Славова споделя, че тази година не е успяла да посети много села, а малкото, в които е била са били по-обезлюдени спрямо предишните години. Причината за всички е ясна: коронавирусът. Той промени драстично нашето ежедневие. И макар да мислим, че селата до известна степен бяха оазис сред пика на заболели в града, дори и там страхът скова сбирките и срещите, и промени до известна степен свободата в общуването между хората. Но все пак надеждата е жива и вярата в по-добри дни.

"На село" - истории с надежда от 2021 година