Духът в бутилката: истории за историята на българската бира и нейните летописци

Интервю на Лора Търколева с Огнян Аспарухов и Любомир Ангелов в предаването ''Изотопия''

Те обичат хубавата бира с ясното съзнание колко лично е определението. Обичат и хубавите разговори на по халба за приятелството и всички преживелици далеч отвъд вкуса на хмел, които го правят отлежало, но истински пивко през годините. Те са Обществото на колекционерите на бирени артикули в България.


„На практика сме колекционерски клуб, какъвто има в повечето държави по света, само че при нас нещата изглеждат малко по-различно. Не сме само колекционери. Ние сме приятели. Именно това беше идеята да се кръстим „общество”. Неизбежно възниква аналогията с „Обществото на мъртвите поети”, но не сме мъртви, ние сме живи и при нас най-важното е, че не сме просто ловци на трофеи. Ние сме приятели и за нас социалният живот е изключително важен. Когато се събираме, последното, за което си говорим, са сбирките и колекциите. Разбира се, помагаме си през цялото време, но не по начина, по който го правят колегите в чужбина. Там наистина комерсиалното надделява, при нас приятелството е на първо място”, казва Огнян Аспарухов и въвежда „Изотопия” в клуба. Така с не много средства, но с ентусиазъм и благодарение на приятели, колекциите на членовете на клуба стават все по-богати. Колекционерите си имат и коронни слабости.

Оги например е експерт по подложките. Логично страстта се поражда покрай любовта към бирата, но и към пътуванията. Огнян е учител и започва да събира бирени артикули, след като на екскурзия в Европа решава да замени традиционните сувенири за спомен с нещо ново. С първата подложка се сдобива преди близо 15 години. „Ако бръкнем в колекцията да извадя нещо, веднага се сещам откъде съм взел подложката. Проблемът е, че колекцията страшно много набъбна, съхранява се в кутии на всевъзможни места и аз почти не ги виждам”, споделя Оги.

Всички подложки са събрани с много топли чувства, но най-изстрадани са българските.


Трудното вкореняване на хмела

„Оказва се, че нямаме традиции в нашата страна. При нас бирата не е сред тачените напитки. Ние сме страна, в която много се употребява ракия, на първо място, след това вино. Бирата много трудно успява да си пробие път. Даже в началните моменти, когато се озовала по нашите географски ширини, винарите се обединили и се опитали да попречат на „нашественика”. Виждали са заплаха и се опитвали да ограничат разпространението на бирата”, разказва Огнян, разгръщайки страниците от историята на родното пиво. С нея общо има и унгарският революционер Лайош Кошут.

„Общото е, че със свои сънародници унгарци и поляци той пристига в България, ако не се лъжа през 1849 г., първо във Видин. След това се озовава в Шумен, който по това време е доста голям град в Османската империя, там хората идват от държави с традиции. Започват да си варят бира по същия начин, по който нещата се случват и сега в България, на принципа на домашното пивоварство. От домашното пивоварство се отива към следващата степен – истинското пивоварство.”

Така Лайош Кошут става и типичен домашен пивовар по българските земи, при това – един от пионерите. „Тази напитка е била абсолютно непозната, макар че има свидетелства, че и българите са правели напитка, подобна на бира, като са слагали във вода житните класове да ферментират и са пробвали полученото. Това е някаква примитивна форма на бира”, обяснява Оги, който се е разровил по-дълбоко в българската бирена летопис.

Толкова дълбоко, че стигаме до историята за бира във видинско село, приготвяна с вода от Дунав. „Според мен това е по-скоро мит, защото водата на река Дунав е доста замърсена. За производството на бира се използва по-чиста вода, изворна, така че това може и да не отговаря на истината. Не ми изглежда достоверно, тъй като водата е била изключително замърсена. То и в момента Дунав е изключително замърсен. Ползват се водоизточници с прясна изворна вода, разбира се, може да са съвсем близо до Дунава, но по този начин се избягват бактериите във водата на реката”.


Свещенодействията в пивоварството

Никак не е мит обаче русенската бира от пещера с името на светица – Св. Петка, близо до параклис, носещ същото име. „Това е една от най-големите загадки, защото според нас „Св. Петка” в Русе е първата българска пивоварна, намирала се е в параклиса, обаче не е призната официално от хората, които трябва да признаят фактите за исторически достоверни, в България това е Съюзът на пивоварите. Може би не я признават, защото не съществува в момента. Просъществувала е по-малко време, след това е прераснала в пивоварна „Хаберман” и на практика се е сляла, загубила е позиции. Много често се е случвало това. Много бързо са фалирали малките пивоварни в началото на българското пивоварство. Не е случаен фактът, че много от влиятелните хора в това отношение търсят пивовари от чужбина, като Франц Милде например, за когото всички знаем, че е бил главен пивовар на определена марка. Той е минал през няколко български пивоварни, през София, през Пловдив, преди да се озове в Шумен, където смятат, че е поставил основите на сегашното пивоварство.”


Мистерията на българските бирени подложки

Кога те са разработени във вида, в който ги познаваме днес, за Оги е „огромна загадка”. Предполага, че първите са от периода 1930-1940 г., времето, когато е имало придворен доставчик на бира. За съжаление, информация липсва. Огнян ни уверява, че от самото начало процесът е подобен на този в другите държави, където бира вече се произвежда. Следим опита на Германия и Белгия, но дължим развитието на родното пивоварство най-вече на чешките технолози. Те донасят у нас и бутилирането, и етикетирането, „само с подложките не са се справили както трябва”, шегува се Оги.


И ако подложката е липсващото звено в българския бирен бизнес, то можем да се похвалим, че член на обществото притежава най-голямата в света колекция от български бирени етикети. Началото за Любомир Ангелов е през 1994-а. Оттогава му върви по вода, но не дунавска. „Сложих бутилки в леген и като паднаха етикетите, реших, че това е нещо, което ще трябва да колекционирам. Завършил съм техникум по фотография и полиграфия, с хартия се занимавам и оттам тръгнаха нещата. Полека колекцията стана голяма”, скромно признава Любо.


С вкус на хартия

Казва, че за него като колекционер водещ е не вкусът, а различният етикет. Иначе вкусът го кара да пробва много бири, но основната движеща сила е усещането за хартия. „Да пипна етикета, да си го сложа в албума, да си го подредя и след време да го видя. Това е колекцията, която остава.” В неговата има липси, но има и попадения – етикети от 40-те и 50-те, а мечтаният етикет е... намереният.

„Сещам се за един, който съвсем случайно сме намерили с моя кум. Той също е колекционер. Бяхме на една вила и попаднахме на стари бутилки. Където остават спомени, там е мечтаният етикет.” А всички спомени на Любо са откривателски, като само българските са над 3500. Историята зад всеки е ясна в паметта му до ден днешен. „Още в самото начало реших, че ще събирам български, тъй като тогава беше и много трудно, през 1994 г., да се набавят чужди бири”. Пък и според Любо ако иска да постигне изпълнима цел, колекционерът трябва да се ограничи в определен вид артикули.


(Не)видимият ефект на видимите дефекти

Намирал съм бутилка с етикет, на който не е отпечатан определен цвят. Изглежда по съвсем различен начин. Също така има бири, които ги е имало много кратко време – 2, 3, 5 месеца, след това изчезват и етикетът си остава в историята. От 4-5 години има много български крафт пивоварни, които бълват много различни бири с много красиви етикети, те са все едно един тираж. Който успял да си вземе, взима”, коментира Любо, който също става своеобразен летописец на българската бира като много свои колеги колекционери. Причината – дори в пивоварните трудно се намират всички етикети, подложки, капачки, кенове и бутилки.

Разцветът на българските крафт бири

Той е факт в последните години, потвърждава и Огнян. Днес част от малките пивоварни вече изместват промишлените производители на традиционните, основно лагерни бири. Делът на големите пивоварни много бързо намалява за сметка на малките. Според Оги именно този тип производители влагат „дръзновение” и „вълшебство” в работата, като правят съвсем нови стилове бира, „всевъзможни видове с каквото можете да се сетите”. А колекционерите като Оги и Любо са петимни да опитват.


„От почти всичко може да се получи бира. Може би една от първите български бири, която много ме впечатли, беше, когато през 2014 г. посетихме Трявна и основахме обществото официално. Тогава там беше едно от първите местенца в България, където се практикуваше крафт пивоварство. Там пихме страхотна българска бира с чубрица. Ако някой има път към Трявна, това е бирата, която трябва да опита. Разбира се, има и доста неуспешни бири, но това са бири, които човек си слага в черния списък и не повтаря никога”, разказва Оги и продължава:

„Има най-различни съставки, които влияят. Усещането е предимно субективно. Може на мен да не ми хареса, а на друг – да. Не обичам бири с вкус на риба например. Има бири със стриди, експериментират хората, даже не знам дали е много уместно, но в пивоварна от Дания бяха направили бира с косми от срамни части на девойки, която не знам какви качества е имала като бира, но негативната реклама, а всяка реклама е добра, беше супер успешна. Вдигна се страшен шум и тази пивоварна просперира и в момента”.

Има и бири, които залагат на висок алкохолен процент – 45-46%. „Нещо, което не става за пиене или поне е далече от разбиранията за бира, но въпреки това такива рекорди се поставят непрекъснато. Разбира се, любимите бири са балансираните. Каквото и да сложиш в бирата, ако е в разумните граници, ако вкусът е балансиран и приятен и можеш да изпиеш повече от една глътка, е ок.”


Бирените пътешествия по света и у нас

Обществото на колекционерите на бирени артикули в България е част от световната колекционерска общност и е единственият клуб представител от страната ни. На всеки 2 години се провеждат световни конгреси. За съжаление, българите не могат да посещават всички, но са били на първия в Словакия през 2013-а, както и на този в Полша през 2017-а. Очаква се отмененият заради Covid-19 конгрес от 2021-ва да се случи през 2022-ра в Истанбул, Турция.

А докато колекционерите пътуват, мечтаят за Музей на българската бира. И за тази мечта, като при всяка друга добра рецепта, са важни съставките. „Липсва желание от страна на големите пивоварни да ни подкрепят. Ето ние, с нашите колекции, които превъзхождат десетки пъти това, което самите пивоварни имат като история в своя архив, сме готови да ги изложим, да бъдат част от постоянна експозиция. Трябва ни точно една къща, в която да изложим колекциите си. Ще подсигурим през цялото време да има българска бира, наливна и бутилирана, ще каним много чужденци. Биреният туризъм, който дори тук вече е сравнително модерен от много години, в цял свят се практикува, най-вече заради евтините самолетни билети”, обяснява Оги и посочва кое е условието към пивоварите, за да бъдат партньори в подобно начинание:

Трябва да приемат конкуренцията за даденост. Това е проблемът, защото разчитаме на подкрепа от много страни. Ако приемем подкрепа от една страна, това значи да изберем фаворит. Искаме да популяризираме българската бира изцяло, като има място и за промишлената, и за крафт бирата. Искаме като дойде някой в България с идеята да пробва българска бира, да знае къде има най-много, да вижда артефакти от цялата история”.


Оги си спомня и за случка с приятел от Чехия, когото завели да опита нашенска бира за първи път в заведение в София. Родните колекционери му дали да пие хубава по тяхно мнение бира, една от най-елементарните бутилирани промишлени бири. Харесала му, което много зарадвало българската му компания. Чехия обаче далеч не е най-далечната страна, където членовете на обществото са популяризирали родното пиво. Оги е пращал подложки в Бразилия, Аржентина, Индия, в страни от Африка. Самият той има подложки от 170 държави. „Липсват ми от няколко африкански страни, от няколко от новопризнатите страни, от островни държави”, казва Огнян, които още мечтае за своята българска царска подложка.

Допи ви се хубава бира? Утолете жаждата като чуете цялата история на Обществото на колекционерите на бирени артикули в България от звуковия файл.

Снимки: https://www.facebook.com/pg/bgbeercollectors/photos/, личен архив на Любомир Ангелов, от студиото на „Хоризонт” - Лора Търколева и Марта Младенова 

Още от Изотопия