Д-р Георги Вълчев: Емигрантите винаги ще си останат българи

Интервю на Галина Стефанова с д-р Георги Вълчев, консултант в най-голямата университетска болница в Дъблин



Д-р Георги Вълчев работи в Ирландия от 2009 г., консултант е в една от най-известните болници в Ирландия, най-старата университетска болница в Дъблин.

Завършил е медицина във Висшия медицински институт в Стара Загора, след това придобива специалност „Анестезиология, реанимация и интензивно лечение“. Специализирал е и в Белгия. Той е потомствен лекар, син е на един от най-добрите хирурзи в Южна България д-р Ивайло Вълчев.

Семеен, с две дъщери. Съпругата му Вили също е медицински специалист, вицепрезидент е в  една от най-прогресиращите американски компании. Имат две дъщери. По-голямата, Ивайла, е студентка по медицина и ще продължи семейната традиция в професията. По-малката – Валерия, е на 10 г. и все още е ученичка.

Изключително трудно е за чужденец да стане консултант в ирландка болница, здравната система е различна от българската, започва разказа си за живота на емигранта д-р Георги Вълчев. В началото му е била призната само дипломата. За всичко останало в професията се е наложило да започне почти от нулата в чуждата страна.

Спечелва труден конкурс и е назначен в най-добрата болница в Ирландия. Тя е едно от най-известните и престижни лечебни заведения в страната, университетска, с 14 операционни зали, с около 1700 легла. Болницата е  национален център по белодробна и сърдечна трансплантация, национален център по травма, по гръбначно-мозъчна травма.

Решението за емиграция е лично и се взима изключително трудно, не крие емоция д-р Вълчев. Причините са много, но сред водещите е разочарованието: „Разочарованието от липсата на промените, които ние искахме да се случат в България – основно, въвеждането на едно добро гражданско общество. Ние с моята съпруга бяхме между студентите, които през 1989 г. проведоха националната студентска стачка и дадоха началото на една поредица от промени, тогава с първите митинги на тогавашното СДС, с една надежда и оптимизъм, че нещата, които винаги сме искали да се случат, ще се случат. Но, когато решихме да емигрираме, това беше 2009-та, нищо за тези може би 30 години не се беше променило“, връща се в годините с емоция отново д-р Вълчев.

Сред основните причини за трудното решение да си тръгнат от родината не е финансовата. И двамата със съпругата му преди да заминат са били на добри позиции – той лекар в Правителствена болница (днес МБАЛ „Лозенец, б.а.), а съпругата му – в голяма фармацевтична компания. Сред причините, които наклоняват везните към чужбина е липсата на перспектива тук за добра професионална реализация за тях и добро образование за детето им.

След дълги, дълги колебания направихме стъпката. Въобще не беше лесно“, подчертава лекарят.

„След последните проведени избори, аз, лично, съм по-голям оптимист“, е отговорът на д-р Вълчев на въпрос дали вижда положителни промени напоследък у нас. „Но все още ми се струва, че сме много, много назад по отношение на представянето на държавата като защитник на правата на гражданите, което е основното, което аз искам да видя като промяна. Държавата все още е доста слаба, тя не подкрепя гражданите, не ги защитава в ежедневния им живот. Липсата на ясни правила, липсата на перспектива е също нещо, което още и още липсва“, пояснява той.

За д-р Георги Вълчев ковид темата е разделена на две – гражданите от една страна и от друга – всички, които работят в здравноосигурителната система, без значение къде са по света.

Ирландия в момента е в петата вълна, която е „най-многолюдна по отношение на броя заразени“. 27 000 са ковид положителните от събота. Това за една страна с население около 5 200 000 души е „доста голям брой, при условие, че може би над 90% от населението над 12 години е ваксинирано с втора доза и може би над 50% от населението над 12-годишна възраст е ваксинирано с трета доза“, по оценката на лекаря. Тревогата в ситуацията идва от факта, че обикновено около 10% от болните от ковид се нуждаят от някакъв вид болнично лечение. Ирландия няма достатъчно добре развита здравноосигурителна система по подобие на тези в Италия, Испания, Германия. Лечебните заведения в страната разполагат с около 16 000 легла и само около 350 в интензивните отделения.

Доминиращият щам в момента на островната държава е омикрон. Очакванията са пикът на тази вълна да е в края на януари и началото на февруари. Опасенията са, че е възможно болниците отново да бъдат претоварени с ковид болни и да се постави под напрежение цялата здравна система. Допълнително утежняващ ситуацията е фактът, че около 10 000 души, ангажирани в сферата на здравеопазването – лекари , медицински сестри, санитари, са положителни на коронавирусната инфекция или контактни. Според д-р Вълчев причина за тази ситуация е слабото повлияване на омикрон от ваксините, а също и това, че имунитетът, създаден от защитните дози, е около пет- шестмесечен. Това е принудило държавата да започне да поставя трета доза по спешност. Седмично в Ирландия се правят по около 250 000 теста. Системата за проследяване на ковид пациенти и техните контакти е доста добре изградена. Извършва се със специално приложение. Въпреки това овладяването, контролирането на епидемията е трудно, разказва д-р Вълчев.

Ние често игнорираме усилията и всеотдайността на хората, които се грижат за ковид болните, подчертава лекарят. „Само искам за минутка да си представите да си сложите маска, която много плътно покрива Вашето лице. Да си сложите очила, които може би втората или третата минута от поставянето ще бъдат запотени и това всичко, да покриете цялото си тяло с пълна екипировка, включително ръкавици и един или два защитни слоя… Това е начинът, по който ние работихме в продължение на месеци. Затова понякога ми се струва, че обществото е малко длъжно на тези хора. Те се грижеха, грижат и ще продължават да се грижат за всички срещу тази чума на нашия век. Апелирам към всички хора – понякога да бъдат по-търпеливи и по-толерантни към тези, които се грижат за тях по време на тази епидемия. Няма да споменавам за чисто психическите и физически травми, които остават след загубата на пациенти с ковид, след лекуването на пациенти с ковид, за прибирането вкъщи след такова тежко и дълго дежурство, с белезите, които остават по лицето от носенето на маска, с белезите, които остават по ръцете от стократното използване на дезинфектант и т.н, и т.н. “, трудно сдържа емоцията си лекарят.

Национална характеристика на ирландците е да се мобилизират срещу заплахата, сочат наблюденията на българина. Нацията се мобилизира и е много изпълнителна, особено, когато много добре е насочена активността на водещите личности и институции, а това е спасително в случая с пандемията, е оценката на медика.

В Ирландия, за разлика от България, специалният кризисен щаб, сформиран за борба с ковид, работи от самото начало на пандемията досега и всички се съобразяват и подчиняват на препоръките, които дават експертите в него. „Когато министър-председателят на страната излезе и очакванията на обществото да се направи някаква крачка към засилване на мерките или съответно към тяхното отпускане, всички хора, може би 90 процента изпълняват това, което е препоръчано и това, което те (експертите и институциите, б.а.) са помолили да направят“, категоричен е д-р Вълчев. В Ирландия противоепидемичните мерки се спазват стриктно и правилно.

Основният проблем и скок в заболеваемост идва след Коледа. Така се е получило през декември 2019 г., единственият път, когато гражданите не са се съобразили с противоепидемичните мерки. „Ирландците са много семейни хора. Те обожават семействата си. Коледа за тях е един от най-важните празници … 87 процента от населението са католици. Това беше единственият момент, в който те не послушаха съветите на тогавашния министър-председател. Всички се събраха посемейному, за да си отпразнуват. Тук посемейному означава минимум 30 – 40 човека. Средно ирландско семейство обикновено има между три и четири деца. Всеки има три, четири, пет, шест братя и сестри. Те се събират у най-възрастното дете или у родителите си и там празнуват Коледа. Тогава ние имахме около 2000 човека, нуждаещи се от интензивно лечение. Това беше за тях един добър урок да не го повтарят тази Коледа. Независимо, че сега имаме доста висок брой на заразени с ковид, хората, които се нуждаят от болнично лечение все още са сравнително малко. Това също се дължи и на специфичността на омикрон варианта. Така че, да, те изпълняват всички мерки, които са препоръчани“, заключава д-р Вълчев.

В края на разговора той прави „едно много, много важно уточнение – не искам този разговор да прозвучава като емигрант, който няма нищо общо с България. Напротив! Двете ми деца носят български имена, двете ми деца са християни. Моите родители и родителите на моята жена живеят в България. Ние по никакъв начин не сме изоставили българското. Празнуваме всичките си традиции по български начин. Искам да остане това, че болшинството от емигрантите, които живеят извън страната са си българи и те винаги ще бъдат българи“, категоричен е д-р Георги Вълчев.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.


Още от На чаршията, в чата