Евгений Дайнов: Протестите с докарани хора с автобуси никога не са сработвали

Колкото повече уляга демокрацията, толкова по-малко ще има нужда от протести

| обновено на 12.01.22 в 10:06
Разговор на Мария Мира Христова с Евгений Дайнов в “Нашият ден“

“Когато една форма на обществен живот стане трайна, каквато в България е протестът, се повяват негови имитации и двойници. Една от тези имитации са опитите да се организират протести, като се докарват хора с автобуси в София. Това никога не е сработвало и не е част от успешния български модел. Обикновено това са малки протести и хората, които са там, не всички знаят защо са там“ – каза в предаването “Нашият ден“ на БНР политологът Евгений Дайнов.

“За протеста, който се организира днес, чета заглавия, че от 32 населени места ще бъдат докарани хора с автобуси, обикновено това не работи.

Протестът е автентичен тогава, когато хората до такава степен държат да се намесят в един блокирал политически процес, че са готови  на лишения, за да отидат на протест.“

“Събитията при “Росенец“ бяха такива. Това беше автентичен протест, при който хората не са издържали по къщите, защото някаква огромна несправедливост се случва и те искат да се намесят.

От около 2010 г. насам всички протести в света стъпват на едно чувство, че има отчайваща липса на справедливост. И тази липса чувстват стотици милиони хора и от време на време излизат да я изразят. Тя минава през всички сфери на обществото.

Колкото повече уляга демокрацията, толкова по-малко ще има нужда от протести, но това е за следващото поколение.

Самият факт, че се появяват имитационни форми на протеста, означава, че тази форма на живот в България е успешна.“

Днешната власт приветства протестите

“От изборите през ноември насам сме в ситуация, която е много рядка и много сладка за изследване. Как довчера протестиращи хора, включително бити от полицията като Борислав Сандов, са във властта. Те имат едно огромно предимство – много добре знаят какво представлява протестът и защо се случва. Знаят и много добре, че ако има сериозни и устойчиви протести, някъде се случва нещо, което е възприемано като несправедливост.“

“Протестът“ като форма

“Една демокрация, за да улегне и да функционира като часовников механизъм без особени външни тласъци, е очевидно, че трябва да минат поколения.

Докато демокрацията не е улегнала ѝ е необходимо компонентът “протест“ непрекъснато да съществува, защото той рестартира системата тогава, когато тя се успива или я вади от някакъв ступор и я насочва в по-демократична посока.

Обичайно се прави разлика между България и страни като Молдова и Беларус, които така и не  успяха да стигнат до никакви форми на демокрация. Едно от големите разлики е, че още от 1989 г., от първия протест, на който бях на 8 март, досега България има трайна,  стабилна култура на протест, Молдова например няма. Разликите 30 години по-късно в двете страни са очевидни.“

Чуйте Евгений Дайнов в звуковия файл.


Още от Нашият ден