Адресите на любовта - Владимир Димитров-Майстора

Владимир Димитров-Майстора

"Владимир Димитров-Майстора умрял девствен."

Това заяви моделът за „Момичето с ябълките” Боянка Аракчиева, която цитира приятеля на твореца - Васил Стоилов

„Преди 78 години Владимир Димитров-Майстора дойде в училището в Шишковци. Бях в първо отделение. Нашата госпожа когато го видя се разтопи. „Дечица, кой ни е дошъл на гости?”. Станахме, поздравихме го. Той я попита може ли да си избере един от учениците й да го рисува. А бяхме много - три редички по двама на чин”. Това си припомни  Боянка Аракчиева, нарисувана като „Момичето с ябълките” от големия художник, 140  г. от рождението на когото отбелязваме на 1 февруари.   

Майстора ни хващаше главата и повдигаше брадичката, да види израза на лицето. Всички деца искахме да ни рисува. Когато дойде до мен, очите сигурно са ми светели от радост и желание. Искрящи. Той каза:  „Това дете ми харесва. Може ли да излезе веднага от час. И докато го рисувам, г-жа Лисичева, ще може ли всяка сутрин първия час да отсъства?” Учителката, която беше с много добра душа, веднага се съгласи”, разказа Боянка.

Тя не е забравила, че Майстора рисувал само сутрин, при изгрев слънце. „Човек ли ще рисува, ябълка, грозде ли – трябваше да е огряно от слънчеви лъчи. Той заставаше с гръб към тях и поемаше образа. Мен ме е рисувал пет дни по един час и картината беше готова. Всички негови платна ги показваше най-напред в село Шишковци на малкото площадче. Там се правеше хорото на Гергьовден, на Великден, на Коледа. А той излагаше картините да ги видят селяните.  Художникът контактуваше с хората и ако те харесаха картината и познаеха нарисуваните, много се радваше. Всички го обичаха и той им отвръщаше със същото. Много ги уважаваше, че са труженици. Майстора излизаше много рано. Слънцето трябваше да го завари в бахчите. Това в нашия край е мястото, където долу се коси тревата, а нагоре растат ябълки, круши, дюли”, поясни Аракчиева.

Докато творецът я скицирал, двамата си говорели. „Разказвал ми е, че се събува бос, че най-добре го зарежда „тази росица”. Той така говореше – умалително за всичко”.

Защо Васил Стоилов бил убеден, че големият художник е умрял непорочен – чуйте в звуковия файл:

 

Линк към мултимедията на посветената му изложба