Бомбардировките над София в разкази на очевидци и изложба

Бомбардировките над София

Бомбардировките над София през Втората световна война са пряк резултат от присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и от обявената на 13 декември с. г. война на САЩ и Великобритания. Последвалите събития поставят страната в условията на действителен военен конфликт и надеждата на управляващите, че войната ще има символичен характер, не се оправдава.

От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г., западните съюзници от Анти-хитлеристката коалиция провеждат въздушна настъпателна операция срещу столицата София, чиято основна цел е да се застави българското правителство да скъса военния съюз с Третия райх. След анализ на бомбардировките през ноември и декември 1943 г., командването на западните съюзници констатира, че те не са постигнали предвиждания резултат, поради което трябва да бъдат продължени с нанасянето на още по-мощни въздушни удари. Основните усилия са пренасочени от важни военностратегически обекти към граждански с цел „прякото подавяне моралния дух на населението“, като е предвидено бомбардировките да бъдат и дневно-нощни. Общо за 5-те месеца на въздушната операция срещу София над 2000 самолета на англо-американската авиация нанасят 7 дневни и 5 нощни удара с 8800 фугасни и няколко хиляди запалителни бомби. Пуснати над предимно граждански обекти те убиват 931 и раняват 1025 столичани. Най-тежки са бомбардировките на 10 януари 1944 г., когато съюзническата авиация нанася комбиниран дневно-нощен удар срещу София, на 30 март, когато във въздушното пространство на България влита най-многобройната до момента формация на съюзниците и на 17 април, когато в неравните въздушни боеве са свалени девет наши самолета и загиват шестима летци. В историята на българската изтребителна авиация денят остава с името „Черният Великден“. След края на масираните въздушни удари над София, бомбардирането на отделни обекти от територията на страната продължава до 26 август 1944 г., когато завършва тази недалновидно предизвикана от българските политици въздушна война.

Отбраната на небето над София е поверена на пилотите от 6-и изтребителен полк, чиито 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти орляк са базирани на летище „Марно поле“ край Карлово, на близките до столицата военни летища Враждебна и Божурище и на летище „Асен“ край Казанлък. При отразяване на въздушните удари срещу София се включват и летци от Изтребителната школа в Долна Митрополия. Независимо, че потенциалът на българските Въздушни войски се оказва несъизмерим с мощта на англо-американските авиационни съединения, в предприетите над 270 излитания срещу многократно превъзхождащия ги противник, българските летци свалят 30 негови самолета. На 20 декември 1943 г. поручик Димитър Списаревски извършва първия в историята на българската авиация въздушен таран, сваляйки бомбардировач Б-24 „Либърейтър“. за първи път в историята на световната бойна авиация. На 30 март 1944 г., поручик Христо Костакев сваля два бомбардировача с една атака. На 17 април 1944 г., поручик Неделчо Бончев извършва втори въздушен таран. Изключителна смелост проявяват поручик Стоян Стоянов, подпоручик Петър Бочев и капитан Чудомир Топлодолски, постигнали най-много въздушни победи. Никога не се завръщат от последния си полет в небето над София капитан Павел Павлов, поручиците Димитър Списаревски, Иван Бояджиев, Любен Кондаков, Христо Арнаудов и Димитър Попов, подпоручиците Митьо Дисов, Георги Кюмюрджиев, Веселин Рачев и Иван Стефанов, подофицер Атанас Кръстев, фелдфебелите Йордан Тодоров, Симеон Михайлов, Йордан Кубадинов и Христо Цанков, посмъртно повишени в по-горен чин и наградени с военен орден „За храброст“. Защитавайки София на 10 януари 1944 г. загива и капитан Герхард Венгел – командир на немската изтребителна група, дислоцирана на летище Враждебна.

Бомбардировките през 1943 – 1944 г. унищожават грижливо изграждания през 20-те и 30-те години на ХХ век облик на София. Частично или напълно разрушени и опожарени са 12 567 жилищни, промишлени и обществени сгради, сред които и знакови за столицата архитектурни и културни паметници. Тежко засегнати са сградите на Министерския съвет, Народното събрание, БАН, Светия Синод, на Археологическия и на Главния военен музей, на Държавната печатница, на Народния театър „Иван Вазов“, една от най-красивите сгради в предвоенна София – гранд хотел „Империал“, Централната минерална баня, двореца „Врана“ и др. Разрушен е Мемориалът на загиналите от 1-ви пехотен софийски и 6-и пехотен търновски полк в района на пехотните казарми. Напълно унищожени от бомбите на противника са старинният митрополитски храм „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“, Столичната библиотека, в която изгарят 40 000 книги, Етнографският музей, Градското казино с най-големия в столицата салон, събирал тогавашния елит на тържества, концерти и изложби, католическата катедрала „Свети Йосиф“ и др. Напълно заличени са централната улица „Търговска“ и пасажът „Св. Никола“.

Всеки столичанин и гост на София, който проявява интерес към тези събития, би могъл да обогати познанията си във временната изложба на Националния военноисторически музей „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Чрез автентични кинокадри, емблематични експонати и интерактивни приложения, посетителят ще съпреживее съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града и съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица. Преживели бомбардировките са и последните гости на Божидар Янев: