Д-р Роня Кемпин: Европолитиката на германското правителство - "макронистка", не "меркелианска"

Интервю на Весела Владкова с д-р Роня Кемпин в предаването ''Събота 150''

Начело на Европа от 1-ви януари е Франция, а от малко повече от месец в Берлин има ново правителство. Краят на ерата Меркел беляза обрат в отношенията между Берлин и Париж. Между двете определящи европейската политика държави обаче вече прехвърчаха искри. При това по въпроси от ключово значение за бъдещето на ЕС - външна политика, сигурност, финанси, икономика, енергетика. Особено дълбоки са различията във финансовата политика. Френският финансов министър Брюно льо Мер нарече строгите Маастрихтски критерии "отживелица". На въпрос за бъдещи нови дългове на Европа льо Мер отговори с пример: баснята за работливата баба Мравка и безхаберния Щурец подхождала на духа на 17-и век, но не и на 21-ви. Могат ли пукнатините да се превърнат в разлом?

Д-р Роня Кемпин от института за международна политика и сигурност в Берлин в интервю за предаването "Събота 150".

"Трябва да призная, изненадана съм, че тези пукнатини се появиха толкова скоро след встъпването в длъжност на новото германско правителство. Когато прочетох коалиционния договор на кабинета Шолц, си казах: европейската политика на това правителство е повече "макронистка", отколкото "меркелианска". Берлин очевидно прегръща френските виждания за бъдещето на ЕС. Но ако погледнем малко назад във времето, трябва да признаем, че особено по ключовите за Европа въпроси Франция и Германия винаги са застъпвали различни позиции. Вие споменахте финансовата политика и енергетиката, но това се отнася дори и до външната политика и сигурността. Причината е, че двете страни имат различен икономически модел. А във външната политика вижданията им се разминават, защото Франция и Германия имат различна история и култура. Силата на френско-германските отношения винаги е била в това, че въпреки различните позиции, Берлин и Париж са съумявали да постигнат компромис. И тъй като мисля, че правителството на Олаф Шолц е много по-склонно да възприеме идеите на Еманюел Макрон отколкото беше Ангела Меркел, съм оптимист, че настоящите разногласия, колкото и рано да се появиха, скоро ще бъдат преодолени".

Пандемията предизвика Франция и Германия да намерят общ език. Компромисът под формата на Механизма за възстановяване и развитие след Covid кризата поднесе изненада - Германия се съгласи, ЕС да изтегли общи заеми. Но това не означава, че Германия ще позволи навлизането в безкрайна дългова спирала, както стана ясно от първото посещение на новия канцлер Олаф Шолц в Париж: "Искаме да запазим и надградим икономическия ръст, който постигнахме благодарение на фонда за възстановяване. Но в същото време искаме да осигурим финансова стабилност. Нашето правителството ще се придържа към съществуващите правила на Пакта за стабилност и растеж, ще използва неговата гъвкавост, за да водим обща европейска финансова политика". 

При представянето на приоритетите на френското европредседателство президентът Макрон заяви, че спазването на трипроцентен бюджетен дефицит, както предвиждат Маастрихстките критерии, е анахронизъм. Разхлабването на строгите финансови правила трябва да позволят инвестиции в технологии на бъдещето, така че Европа да се превърне в конкурент на сегашните големи играчи Китай и Америка. За Берлин загърбването на строгата финансова дисциплина дълго време беше табу. Така ли е и сега, д-р Кемпин?

Това все още е табу. Новият финансов министър на Германия Кристиян Линднер е категоричен, че от следващата година дълговата спирачка се връща. От 2023 година се връщаме към Маастрихтските критерии. Но в същото време в Берлин осъзнават, че все повече европейски държави, както и финансови институции възприемат френската представа за разхлабване на Маастрихтските критерии. Всички те все по-често и все по-настойчиво твърдят, че досегашните фискални правила са отживелица.

Либералите в Германия, включително и лидерът им и финансов министър Кристиян Линднер, на практика се противопоставят на основни френски проекти в европейската финансова политика, като общ европейски дълг и обща система за гарантиране на депозитите - липсващият елемент за финализирането на банковия съюз. Разбираемо, в Париж, но и в Мадрид и Рим бяха силно притеснени, че германски финансов министър може да стане либералът Линднер. Той е финансов министър. Ще отстъпи ли Линднер?

Към момента е трудно да се каже, защото според мен германското правителство все още не е стигнало до своята окончателна позиция по този въпрос. В момента текат интензивни преговори между Германия и Франция в качеството й на председател на Съвета на ЕС. Знаете, през март предстои среща на върха, когато Еманюел Макрон ще представи новия икономически модел на ЕС, както го нарича той. Няма много време за постигането на компромис, но очевидно Берлин и Париж трябва да се разберат преди срещата на върха през март. В противен случай ще предизвикат провал.

Търси ли в такъв случай Франция нов близък съюзник на мястото или срещу на Германия в лицето на Италия?

Да, така мисля. През ноември Франция и Италия сключиха договор за тясно сътрудничество по примера на френско-германския договор от Аахен. Еманюел Макрон усилено търси нови съюзници във финансово-икономическите политики. С Марио Драги споделят много общи възгледи. Освен това Драги има много силни позиции в еврозоната, а тя е двигателят на европейската икономика. 

Колко вътрешна политика има във френските виждания за бъдещето на ЕС, д-р Кемпин?

Мисля, че вижданията на Макрон за бъдещето на ЕС са продиктувани от вътрешнополитическата ситуация във Франция. В момента за Еманюел Макрон е от ключово значение да спечели втори президентски мандат и той използва европредседателството за да увеличи шансовете си през април да бъде преизбран. А това съвсем не е лесна задача. Доходите и покупателната способност на хората са централна тема във Франция. Защото не само френската държава е затънала в дългове, а и домакинствата. Цените на тока и газа скочиха навсякъде, в това число и във Франция. Така че страховете на Макрон от нова протестна вълна, както видяхме по време на протестите на "жълтите жилетки", са напълно основателни и разбираеми. Споменахме вече ядрената енергетика - за Макрон е от ключово значение да запази евтиното производство и от там ниските цени на електроенергията. Франция ще продължи да поема нови и нови дългове, защото в противен случай ще се изправи пред сериозни икономически трудности и от там - пред социални протести. Затова виждаме това обвързване на вътрешната политика с европейските финансови правила.

По въпроса с ядрената енергетика очевидно Франция и Германия защитават диаметрални позиции. Нещо повече - Франция открито заяви, че залага на ядрената енергетика, защото не иска да зависи от руския газ, както Германия. Но това не смущава новия федерален външен министър Аналена Бербок: "Известно е, че имаме различия за ядрената енергетика, заяви тя при първото си посещение в Париж. Таксономията, т.е. дали ядрената енергия и природният газ ще се приемат за чиста енергия в ЕС, раздели 27-те. Една от разделителните линии е между източните и западните държави членки. Но може би много по-притеснителен за източноевропейците е намекът в коалиционния договор на тройната коалиция в Берлин за отмяна на принципа на единодушните решения във външната политика и политиката по сигурността".

Задава ли се Европа на две скорости, д-р Кемпин?

Действително, това е намекнато в коалиционния договор. Формулировката е не по-различна от думите на Еманюел Макрон в неговата прословута реч в Сорбоната през 2017 година. А именно, че в напредъка на своята интеграция Европейският съюз не може да продължи да се съобразява с най-бавните страни членки. Това обаче не означава Европа на две скорости. Преминаването от единодушни решения към решения с квалифицирано мнозинство по външнополитически теми е въпрос, който се обсъжда много отдавна и се подкрепя от много страни членки. Този въпрос стана особено актуален по времето на Доналд Тръмп, когато болезнено разбрахме, че Европа трябва да стане по-бърза и по-гъвкава. И че трябва да поеме по-голяма отговорност в света. В този смисъл, ако има държави, които са готови да се опитат да разрешат дадена криза, трябва да им бъде гласувано доверие да се заемат с тази задача.

В момента Европа не изглежда добре - докато френският президент Еманюел Макрон говори за европейска автономност и суверенитет, Русия и Америка водят преговори за европейската сигурност през главата на ЕС. Как гледат на това Париж и Берлин?

И аз съм изненадана, че Германия и Франция, които са в основата на "Нормандската четворка" за преговори с Русия и Украйна сега останаха пренебрегнати в руско-американския дипломатически маратон. Нещо повече - Париж и Берлин очевидно преглътнаха това пренебрежително отношение. Руско-американските преговори не показват толкова слабостта на ЕС във външната политика - тя отдавна е известна, колкото неглижирането на Европа от страна на Съединените щати. А това вече трябва да притесни Европа - както в Брюксел, така и в столиците на страните членки. Преговорите между Русия и НАТО са повече от символични. Така че ЕС, и особено Франция и Германия като част от "Нормандската четворка", трябва много категорично да заявят във Вашингтон, че този начин на дипломация на гърба на европейците е неприемлив. 

Досега в ЕС, когато е ставало дума за отношенията с Русия, Германия беше водещ партньор. Междувременно френският президент Еманюел Макрон изгради свои канали комуникационни канали към Владимир Путин. Сменят ли си ролите Франция и Германия, д-р Кемпин?

Този въпрос, според мен, все още е отворен. Всички очакваме промяна в отношенията на Германия с Русия. Поне заявките на новото правителство са такива. Освен това Ангела Меркел разговаряше с руснаците на руски, имаше директен контакт с Владимир Путин, двамата се познаваха добре. А Олаф Шолц, макар да не е новак във външната политика, не е така опитен, както Меркел. Така че първата задача на новото правителство е да спечели доверието на Москва. На този фон изглежда Париж има известна преднина в отношенията с Москва, защото Еманюел Макрон успя да влезе в диалог с Владимир Путин. 

Още от Събота 150