РИОСВ-Смолян не одобри осъществяването на инвестиционно предложение на "Горубсо Кърджали" да добива полиметални руди от находище "Китница"

Няма да има златодобив в Ардинско

Според експертите при работата на рудника се очакват дълготрайни и необратими въздействия със значителен отрицателен ефект върху околната среда и човешкото здраве

РИОСВ-Смолян не одобри разработването на златно находище в землището на шест села в община Ардино от ''Горубсо Кърджали''

РИОСВ-Смолян не одобри осъществяването на инвестиционното предложение на "Горубсо Кърджали" да добива полиметални руди от находище "Китница" в участъците "Чернигово" и "Мировец" в землищата на селата Китница, Боровица, Търна, Дедино, Чернигово и Долно Прахово в община Ардино. Решението на екоинспекцията идва след заседанието на Експертния екологичен съвет. Според експертите златодобивът ще доведе до дълготрайни, необратими и кумулативни въздействия със значителен отрицателен ефект върху околната среда и човешкото здраве.
Какви са мотивите? Експертите смятат, че се очакват значителни отрицателни въздействия по отношение на земни недра и геоложка основа, както и по отношение на ландшафт, ако се работи по избраната алтернатива за реализация на инвестиционното предложение по отношение на техниката, технологиите и организацията на добив на руда, описано в Доклада по ОВОС. 
Освен това в доклада липсва кумулативна или комбинирана оценка за въздействие с друго близко находище от проучвателна площ "Млечино", а именно находище "Надежда", което е съставено от три участъка в землищата на селата Македонци и Дънгово в община Кърджали. За това инвестиционно предложение "Горубсо Кърджали" е получило одобрение за разработване от РИОСВ-Хасково през юли 2021 г. Във внесения доклад по оценка на въздействието на околната среда за находище "Китница" никъде не е споменато получилото одобрение инвестиционно предложение за находище "Надежда", въпреки че двете се намират на 17 км едно от друго и според експертите на екоинспецията в Смолян е трябвало да бъдат оценени и разгледани комбинираните въздействия в резултат на сумирането на ефекта от двете предложения. Липсата на кумулативна оценка не дава обективна информация по отношение на въздействието върху компонентите на околната среда - защитени видове, защитени зони, повърхностни и подземни водни тела, ландшафт, пише в мотивите на РИОСВ-Смолян.
Според институцията не всички значителни екологични последици от реализацията на предложението са идентифицирани и взети предвид в доклада. Реализацията на инвестиционното предложение води до увреждане и унищожаване на места за размножаване, хранене, почивка на различни видове птици и животни.
Решението е гласувано на Експертен екологичен съвет към РИОСВ-Смолян, като против реализацията на инвестиционното предложение са отчетени 11 гласа, за - нито един, въздържали са се трима.
Силно емоционално реагира след гласуването изпълнителният директор на "Горубсо" инж. Живка Ковачева. 
Целият запис от заседанието на Експертния екологичен съвет на РИОСВ-Смолян може да бъде чут на официалната страница на екоинспекцията: https://smolyan.riosv.com/main.php?module=news&object=news&action=view&nws_id=1281&nws_cat_id=10

В деня, в който Експертният екологичен съвет заседаваше в РИОСВ-Смолян, екип на Радио Кърджали посети някои от селата около бъдещия рудник. Село Дедино се очертава да бъде най-засегнато от работата на открития рудник. Последните къщи на селото са на около 150 метра от мястото, където ще се добива полиметалната руда с примеси на злато. Там ще се взривява, там ще се товарят и камионите. Там се намира и единственият водоизточник на Дедино. Рудникът е почти 250 декара, всичко, което натрошат от взривовете, ще карат по тези пътища. Това не са пътища за камиони, казва кметът Мехмед Ахмед. Той казва, че не вярват, че има "бомби без шум", както им обяснявали на общественото обсъждане. Няма начин да няма прах и шум, категоричен е Мехмед Ахмед.

В селото по списък живеят 270 жители. Много от тях са в чужбина, но са стегнали къщите си в родния край и използват всяка възможност да се прибират у дома. В момента повечето от дединци са пенсионери. Занимават се с животновъдство и градинарство. Всички, с които разговарях, са категорично против наблизо да има рудодобив. "Не искаме, не сме съгласни. Какво да правим, без вода ли да останем? От взривовете всичко ще се люлее. Гледаме животни, пускаме животните на паша, прах ще има по пасищата, а ние се препитаваме с животните, продаваме млякото. Вместо да живеем 2-3 години, ще живеем една. Какво ще стане с нас? Ще умрем, те ще ни утрепят", коментират местните.

Без пътища, без диви животни, без природа и без вода ще останем, ако се  разреши добив на полиметални руди в района. Това смята и кметът на село Китница Сали Мюмюн. Населеното място е едно от шестте най-близки до открития рудник и притесненията и тук на хората са изключително силни. "Когото и да срещнете, когото и да питате, всички ще ви кажат Не на рудника, не искаме, казва Сали Мюмюн. 
Кметът на община Ардино Изет Шабан също твърдо застава зад интересите на хората от региона. Нямам нищо против инвестициите, но в случая съм с хората, коментира той.

Доклада по оценка на въздействието на околната среда и водите е направен от колектив експерти и беше представен в резюме по време на Експертния екологичен съвет в екоинспекцията в Смолян. В него са уточнени различни маршрути за камионите, които ще превозват рудата, описани са предложения за разширяване на пътища и междуруднични пътища от инвеститора, коментира са колко и какви водоизточници ще бъдат засегнати, подробно са разгледани въздействието на отпадните газове, отпадните води, шума и вибрацията върху околната среда и населението. За всеки компонент на околната среда са посочени мерки, които ще станат задължителни и инвеститорът ще изпълни, когато получи разрешение за разработване на находището. 

Предлагам ви да чуем част от презентацията на Екатерина Тодорова, ръководител на колектива, изготвил доклада по ОВОС за рудодобива на находище Китница. Записът е на РИОСВ-Смолян и линкът за него е качен на официалния сайт на инспекцията
Необходим е непрекъснат контрол и бдителност от страна на местните хора, за да се спазва екологичното законодателство, смята експертът по взривни работи и преподавател в Минно-геоложкия университет доц. Петър Шишков. Възможно е такъв рудник да работи законосъобразно, но за това са необходими изключително големи инвестиции, смята специалистът. Напълно нормално е хората да се притесняват, когато става въпрос за взривове до техните домове. Съвременната взривна техника и технология предлагат решения, които да ограничават четирите основни взривните въздействия - разлет на скални късове, взриво-сеизмично въздействие, ударо-въздушна вълна и емисия на токсични газове, казва експертът и обяснява, че когато се работи в близост до сгради, се взимат специални мерки, т.е. инвеститорът е задължен да предприеме всички необходими мерки, колкото и скъпи да са те. Дали това ще се случи зависи и от силата на общественото мнение и постоянния мониторинг от населението и медиите върху работата на фирмата-инвеститор. Хората трябва да бъдат бдителни, казва доц. Шишков.

по темата работи Станислава Георгиева

Още от Сутрешен блок "След първото кафе"