По следите на изгубеното време в "Младост"

репортаж:

Слънцето прелестно огрява панелните сгради в квартал "Младост". Лек вятър суши прането пред блока. Времето е спряло в делнична дрямка. 

Привидната простота на битието, а зад всичко това: постоянно нарастваща ковид статистика, безкрайна инфлация и увеличаване цените на стоките от първа необходимост и най-вече драстичното поскъпване на тока. За последното говорят хората почти навсякъде: в магазина, по спирки и на улицата.

"Изчегъртване" е една от думите, които най-много сме употребявали през миналата година, заедно с антиваксър и преценям-погрешено наложен изказ вместо правилната глаголна форма преценявам. В челната десетка влизат още промяна, избори, бустерна доза, Харвард и чекмедже. Думите, в които се отразява животът ни. Сгрешено разделиха хората на ваксинирани и антиваксъри, докато очакваха чрез неколкократни избори промяна вместо бустерна доза.


Едва ли на мнозина точно сега им е до четене или се интересуват от думите на годината. Свикнали сме на лесносмилаема информация от социалните мрежи. Снимка и текст с не повече от 3-4 думи. Защото вечно бързаме, а трябва да забавяме: живота, за да го усещаме по друг начин.

Така например, когато се зачетем малко, има голяма вероятност да открием себе си в лирическия герой на Марсел Пруст:

"Може би самите ние налагаме на нещата около нас да стоят неподвижно с нашата увереност, че това са именно те, а не някои други, с неизменното си отношение към тях. Както и да е, когато се събудех в подобно състояние, с тревожна мисъл, бъхтеща се безуспешно да открие къде съм, всичко около мене се въртеше в мрака — мебели, страни, години. Тялото ми, толкова изтръпнало, че не можех да се помръдна, се мъчеше да разпознае по умората как са разположени крайниците ми, да отгатне накъде се простира стената, как са подредени мебелите, за да възсъздаде и назове жилището, в което се намирах".

Намираме се в града, сезоните също не са това, което бяха. Природните аномалии и климатичните промени ги стопиха. Птичките през януари чуруликат сякаш пролетно. И, докато сме обградени от панели, жадуваме за простора на селския двор, мечтаем за идилията на селската къща. Какво ни остава освен да я спретнем по някакъв начин чрез саниране на жилището и усвояване на терасата. Европа отпусна средства за цялостно саниране на блокове, но малцина у нас се възползваха. Рядко сме добри в екипната игра. Всеки се спасява сам. Някои хора си бяха санирали жилищата преди Европа да помисли и за нас, други - не успяха, а след всичко това: нямаше как да се участва за монолитно преобразяване на блока заради регламента. В резултат виждаме, че парчетата, дори и изградени с мерак, понякога не стоят добре естетически в цялостния пъзел. Има множество примери. Снимката тук е илюстративна за случващото се не само във Варна, а и в много други градове в страната ни. Да не кажем почти във всички.


Но пък си пазим нещата. Те са ни носталгичен спомен от миналото. Трудно се разделяме с мебелите, а и нямаме финанси да ги сменяме с лекота. Така или иначе могат още да се употребяват. Рециклиращо изкуство в приложно действие, инсталация в квартала.  По принцип старите мебели по изработка са по-качествени от сегашните. С просто око се вижда, че издържат и на открито. 


Контрастите са навсякъде около нас. Мечтите ни за по-красив живот се спират често във вятърните мелници пред блока.


Малко по-далеч на същия географски парцел лятото се забождат и колчета за домати. Не само се забождат, а се и отглеждат в урбанизираните междублокови пространства. Слава Богу, че на някои места в града все още има площ за зеленина, та било то за домати вместо рози.

И минералната вода вече не е на жителите на града. Неслучайно години наред Дом "Младост" бе оставен в окаяно състояние. Въпреки че са необходими басейните му за всички, които имат жизненоважна нужда: за децата на Варна, за тези, които бяха там на рехабилитация, за останалите хора от квартала, от града и от съседните населени места. За лек и за кеф.

Пазарчето на Петлешев е най-оживено през тази част от деня. И то не изглежда като от приказките, но поне съществува за разлика от пазарчето на мястото, на което построиха розова жилищна сграда, ново строителство, на улица "Младежка". 

 Да се върнем на пазара по-нагоре в квартала: там възрастни хора продават домати в консерви, домашен сапун, ракия, мед и тиква. Продуктите са родни. Студът не е пречка да стоят часове на открито дами на възраст към 80 години. Не са от хубаво там. Но пък показват хубаво издръжливостта на българката...

Чуйте още от репортажа на Ваня Славова:


Още от БНР уеб