Вторият мандат на президента – възможност за различна роля и присъствие в политиката

Вторият мандат на Румен Радев на президентския пост започва официално на 22 януари 2022 г. Дни по-рано, на 19 януари, Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова положиха клетва, че ще спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия ще се ръководят от интересите на народа.

В обръщение към нацията от трибуната на Народното събрание, държавният глава посочи своите приоритети: възстановяване на демокрацията и правовата държава, заедно с дългосрочните национални цели - овладяване на демографската криза, справяне с бедността и неравенствата, гарантиране на суверенитета и сигурността, националните интереси и достойнството.

Ще видим ли Румен Радев в нова роля през следващите пет години?

„Румен Радев показа, че той не може да бъде уплашен, нито купен. И това му заслужи изключително широката подкрепа в обществото – посочи проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет към институцията. – Той завършва първия си мандат със същото ниво на доверие и подкрепа, с което го започна. Подобно нещо е без прецедент в българската политика.“

Александър Маринов
Маринов е убеден, че конструктивният диалог и сътрудничество с новоизбраното правителство ще позволят на институцията да покаже друго свое лице, след близо половин година пряко участие в управлението, провокирано от политическата нестабилност, през която премина страната. Президентът ще продължи да бъде коректив за властта, когато това се налага, а критиките, които отправя, не бива да се възприемат по драматичен начин, допълни професорът в интервю за БНР.

Предизвикателствата пред президента Румен Радев при втория му мандат ще бъдат свързани с изключително сложната вътрешна и международна обстановка във всяко едно отношение – пандемия, енергийна криза, усложнени военно-политически отношения. В такива моменти държавният глава има особени функции по сплотяване на институциите и нацията.“

В оценката си за изминалия първи президентски мандат политологът Атанас Радев изтъкна ролята на Румен Радев за разклащането на позициите на ГЕРБ, които управляваха държавата повече от десетилетие.

Атанас Радев
„Доскоро бяхме свикнали с една предвидимост в управлението на страната. Резултатите от трите парламентарни избора обаче показаха сериозна умора от досегашния стил на управление и остра нужда от промяна. Всичко това беше провокирано в известна степен и от острите критики, които президентът отправяше през целия си мандат.“

Според PR-експерта Нидал Алгафари, липсата на ясно очертан враг, срещу когото да се бори, трябва да накара президента да се държи като лице-символ на българската държава и да си служи с езика на добросъседството, с което да подпомага водената от правителството външна политика.

Избран за първия си мандат с активна подкрепа от страна на Българската социалистическа партия, вторите пет години на Румен Радев на поста започват с видимо отчуждение в отношенията с левицата:

Нидал Алгафари
„Хората в партията имат анализаторски усет и усетиха, че битката, която се водеше между лидера Корнелия Нинова и президента беше, за да се разтури БСП. Неблагодарно от негова страна беше да забие нож в гърба на тази партия", коментира Алгафари.

Политологът Калоян Велчев също анализира посланията в обръщението на президента:

Калоян Велчев
„Румен Радев все още говори на езика на мнозинството от българските граждани, но според мен е важно да поговорим повече за нашата заедност и за ролята на президентската институция, която трябва да зададе тона на помирението, а да не изостря политическия дебат, който е достатъчно проблемен и към момента. В сравнение с първата му реч през 2017 година, когато постави ултиматум от една седмица на депутатите до разпускането на 43-тото Народно събрание, обръщението сега е по-умерено, но ми се струва, че има още какво да се желае за успокояването на тона.“ 

В словото си президентът напипа казуси и възли, които не са разположени пряко в прерогативите на президентската институция. Но именно възможността в неформален план държавният глава да излезе извън тесните конституционни правомощия, прави характера на тази институция интересен, смята политологът Анастас Стефанов.

Анастас Стефанов
„Това е най-вече защото президентът разполага с комуникационна власт. Словото, което чухме е част от тази комуникационна власт – да се маркират от най-високата трибуна на Народното събрание основни проблеми и приоритети, които според президента би трябвало да се отстояват и да залегнат в реалните политики на новата власт.“

Според Стефанов политическият дневен ред, зададен от Радев, в основните си точки се ползва със значителна легитимност. Изпълнението му обаче зависи от стабилността на правителството и волята на парламента. Една от заявените водещите линии са конституционните промени, които не могат да се реализират без подкрепата на ГЕРБ и ДПС. Те от своя страна демонстрираха невербално отношението си към президента, оставайки седнали при посрещането на Радев в пленарна зала.

„Навлизането в детайли – какво точно и как искаме да променим в Конституцията, освен частта за прокуратурата, е доста дълбок процес, който ще изискват не само политическия ресурс – парламентарно мнозинство или колаборация с опозицията, но съдействието на целия юридически елит. Това е безпрецедентна интервенция – нещо, което няма как да се случи в краткосрочен план. Сегашното мнозинство е изправено пред едни доста по-близки до чувствителността на българина остри социално-икономическите и ценовите проблеми. За българина съдебната реформа може да е нещо много значимо и важно, но няма да е най-близката тема в  месеците между януари и март, при настоящия ценови шок и инфлационни процеси, които не могат да бъдат овладени.“

Съставил: Йоан Колев (по интервюта на БНР)

Снимки: БГНЕС, БНР - архив, архив
Още от БНР уеб