Част от колекциите в РИМ Добрич можете да видите и онлайн

Музеят показва женски носии, накити, пафти

Интервю на Мая Щърбанова с Лена Кирилова в предаването ''Нощен хоризонт''

В края на миналата година екипът на Етнографската къща към Регионалния исторически музей в Добрич започва нова инициатива, чрез която целта е в онлайн пространството да бъдат представени колекциите, които се съхраняват там. През последните две години, заради сложната епидемична обстановка, голяма част от идеите на музейните работници се реализират трудно, от което страдат и ценителите на културното и историческото наследство. Оттук се ражда и идеята да се направи тази макар и виртуална среща с онова, което сега остава скрито в музейните фондове. 
РИМ Добрич        Снимка: Мая Щърбанова
Музеят не е само храм и място, където се съхраняват културни ценности, но и място, където хората могат да получат информация и да се докоснат чрез различни възстановки и образователни програми до културното наследство. Това помага те да не бъдат само наблюдатели, но и участници в процеса на творческо усвояване и претворяване. Добруджа е една от най-интересните етнографски области. За нея фолклористът Михаил Арнаудов казва, че тя ни дава в миниатюра етнографската карта на половин България.

"Превратната историческа съдба на Добруджа и изключително големите миграционни движения довеждат тук преселници в периода 18-19 век, средата на 20 век от различни краища на България. Тук можем да срещнем заселници от Тракия, Балкана, Северна Добруджа", каза за БНР уредникът в Регионалния исторически музей в Добрич Лена Кирилова.

Колекцията „Традиционно облекло“ е сред най-интересните в богатия фонд на Етнографската къща в Добрич. Тяхното богатство и символика са сред доказателствата в подкрепа на думите на Иван Хаджийски, че българинът не обича много да говори, но използва езикът на зрителната представа и в този аспект носията е тази, която най-добре представя човека.

"Женската носия е изключително характерна в този аспект, защото тя ни дава представа не само за тази пъстра етнографска картина, а и за отделният социален, възрастов състав", допълни за предаването "Нощен хоризонт" Лена Кирилова.  
Накити       Снимка: Мая Щърбанова
В древността накитите са имали апотропейно, предпазно значение и са служили да закриват откритите части от тялото, за да ги предпазват от лошите сили и болести. По-късно те придобиват и декоративна функция и стават задължителна част от облеклото и също като дрехите показват социалния и семеен статус на носещия ги.

"Изключително важно е било определените накити да се носят по определен начин и от определена група хора. Например аскиите - едни от красивите сребърни или метални накити са характерни само за невестинското или годенишкото облекло. Това е една красива, триъгълна плочка с различни звънтящи пластини, висулки. Идеята е не само момата или годеницата да бъде красива, но и металът с това подрънкване ще прогонва лошите очи, които могат да украсят красивата българска девойка. Пафтите също са продължители на древна традиция, те се завързват, слагат на кръста. 
Пафти        Снимка: Мая Щърбанова
Цяла вселена представлява българската шевица и тъканна орнаментика, споделя Лена Кирилова. Това е един непонятен език, но когато човек го овладее, той може да улови всички послания и знаци.

"Тук можем да срещнем много древни символи, като започнем от възпроизвеждането на световното космическо дърво, което виждаме стилизирано и в носиите, и в килимите, възглавниците - навсякъде, където българката с умение е правила всичко това. Най-древните са астралните символи - звездите, един от интересните символи в котленските килими е точно къдравите звезди и не само там. Много древни са и соларните символи - култът към слънцето го намираме отразен в шевицата, тъканите".
РИМ Добрич                 Снимка: Мая Щърбанова

Повече можете да чуете в звуковия файл.

Още от Нощен хоризонт