Зелената сделка не е причината за скока на цените на тока

Интервю на Иван Славов с Юлиан Попов

Зелената сделка няма отношение към покачващите се цени на тока, защото не е в сила още, смята Юлиан Попов, политически съветник на Европейската климатична фондация. По думите му основното последствие от Зелената сделка е и пакетът Fit for 55или „Готови за 55-та“. Това е законодателен пакет на ЕС, който в момента все още се обсъжда.

Бихме могли да говорим за пряка връзка на Зелената сделка и цените на тока или каквото и да било друго едва след две три години, когато пакетът ще бъде в сила и ще има реален ефект. Сега не може да се говори за такава връзка“, коментира Попов.  

По думите му в момента като основен виновник за вдигането на цените неправилно се посочва и цената на въглеродните емисии, които се плащат.

Може би не повече от 10% се дължи на покачването на цените на емисиите. Обвинението е насочено главно към цените на въглеродните емисии, които много от преди зелената сделка съществуват. Пазарът на емисиите е от 2005 г., той действително, не беше много силен. Цените бяха ниски в продължения на години, но от край време се очакваше, че те ще се качат. Последните две-три години се появи известен скок на цените, но той има сравнително малък принос към покачването на цената на електроенергията в Европа“, обясни Попов.

Той добави, че основен фактор на сегашното рязко увеличение на цените на електроенергията в Европа е резултат от вдигането на цените па природният газ на глобално равнище с възстановяването на икономиката след кризата с коронавируса.

Това е основната връзка, глобалната цена на газа като една верижна реакция доведе до покачване на цени на други източници на енергия“, каза Юлиан Попов.

Той коментира и възможностите на електроенергийната мрежа у нас да балансира повече енергия от възстановяеми източници. По думите му и при сегашното й състояние няма да има проблем да бъдат присъединение 4-5 гигавата от ВЕИ.

Електроенергийната система в България без особени промени може да поеме значително голям възобновяема енергия без някакви особени системи за балансиране, допълнителни. Поне в рамките на 5 гигавата възобновяема енергия би могла да бъде интегрирана в съществуващата система. От там е много важно възобновяемата енергия да бъде развивана по един много по-комплексен начин. Т.е. не можем да изградим само соларни панели и да чакаме да имаме ток през нощта. Но ако соларните панели се комбинират с вятърна енергия, вбъдеще с офшорна морска вятърна енергия, с висока енергийна ефективност, с развитие на ПАВЕЦ-ове и с инсталиране на батерии, тогава делът на възобновяема енергия – тогава делът на възобноваяма енергия ще може да се качи значително над тези 4- 5 гигавата, които сега биха могли да бъдат интегрирани без особена трудност. Така че е въпрос на технологии, на планиране и на много по-широко разнообразие на нови технологии“, каза Юлиан Попов.

Още от БНР уеб