МВФ понижи прогнозата си за глобалния растеж заради очаквано по-слабо представяне на САЩ и Китай

Международният валутен фонд намали прогнозата си за глобалния икономически растеж през настоящата година поради по-слаби перспективи за растежа на Китай и САЩ.

В актуализирания си доклад "Световни икономически перспективи", публикувана във вторник, МВФ вече очаква нарастване на световния БВП с 4,4% тази година при октомврийска прогноза за икономически растеж с 4,9 на сто. За 2023 г. Фондът очаква забавяне на растежа до 3,8% през 2023 г. (при октомврийска прогноза за по-бавен растеж догодина с 3,6%).

През 2021 г. глобалната икономика нарасна с около 5,9%, отчете МВФ.

Глобалната низходяща ревизия се дължи най-вече на занижените прогнози на МВФ за растежа на САЩ и на Китай през 2022 г. съответно до 4% (от 5,2% през октомври 2021 г.) и до 4,8% (от 5,6% през октомври), след като през 2021 г. американската икономика се разшири с 5,6%, а китайската 0 с 8,1 на сто.

За следващата година Фондът прогнозира забавяне на растежа на БВП на САЩ до 2,6%, докато очаква БВП на Китай ще се повиши с 5,2%.

Фондът понижи и прогнозата си за растежа на БВП на еврозоната през 2022 г. до 3,9% (от 4,3% прогноза през октомври) и очаква икономическият растеж да се забави до 2,5% през 2023 г.

Януарски прогнози на МВФ и тяхната промяна спрямо прогнозите от октомври 2021 г.


МВФ отбеляза, че по-нататъшните рискове в световен план са свързани с несигурността относно коронавирусната пандемия, с високата инфлация, с нарушените вериги на доставки и с предстоящото затягане на паричната и лихвена политика на Федералния резерв на САЩ.

Очаква се повишената инфлация да остане в сила и през 2023 г., по-дълго от очакваното преди, поради проблемите във веригата на доставки и високите цени на енергията. В същото време се очаква проблемите с веригата на доставки да отшумят към края на тази година.

В новия си доклад МВФ очаква инфлацията да бъде средно 3,9% в развитите икономики и 5,9% в развиващите се пазари и развиващите се икономики през 2022 г., преди да спадне през 2023 г., подпомогната от умерен растеж на цените на горивата и храните през този период.

Все още не е ясно колко далеч и колко бързо Фед ще трябва да повиши лихвените проценти, се казва в новия доклада на МВФ, като Фондът прогнозира три повишения на основната американка лихва през 2022 и 2023 г.

Тъй като развитите икономики започват да повишават лихвените проценти, се появяват редица рискове, включително свързани с финансова стабилност, нововъзникващите пазари и капиталовите потоци, валутните и фискалните позиции на развиващите се икономики, отбеляза МВФ.

В доклада МВФ повтори призива си за "ефективна глобална здравна стратегия" за борба с Covid пандемията.

Според МВФ бързото разпространение на варианта Омикрон е довело до подновени ограничения на мобилността в много страни и до увеличаване на недостига на работна ръка, докато прекъсванията в доставките са подхранили инфлацията. Очаква се коронавирусната вълна с Омикрон да се отрази върху икономическата активност през първото тримесечие, но след това да се успокои, като се има предвид, че този вариант се свързва с по-леко протичащо заболяване, отбеляза Фондът.

МВФ обаче предупреди, че появата на нови варианти на Covid-19 може да удължи пандемията и да предизвика нови икономически смущения, докато прекъсванията на веригата на доставки, нестабилността на енергийните цени и локализираният натиск върху заплатите крият допълнителни рискове.

Очаква се икономическите загуби от коронавирусната пандемия да бъдат близо 13,8 трилиона долара до 2024 г., отбеляза Гита Гопинат, първият заместник-управляващ директор на МВФ (при предходна прогноза на Фонда за общи загуби в размер на 12,5 трлн. долара).

Същевременно броят на хората, живеещи в крайна бедност, се оценява на около 70 милиона повече от тенденциите преди пандемията през 2021 г., което забавя напредъка в намаляването на бедността с няколко години, добави тя.


Още от БНР уеб