Проф. Кюркчиев: Вирусът трябва да бъде борен с медицински средства, а не с ограничения

Разговор на Антония Каменичка с проф. д-р Доброслав Кюркчиев

До каква степен ваксините срещу Covid 19 изграждат качествен и дългосрочен имунитет? Тази тема, вълнуваща обществото ни и целия свят вече повече от две години е и повод за разговора в ефира на радио София с проф. Доброслав Кюркчиев – началник на Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

Неотдавна проф. Кюркчиев е публикувал свое авторско изследване, което дава изключително интересна и ценна гледна точка към трайността на имунитета ни. Участници в него са 37 доброволци – лекари и имунолози, които се включват в него в качеството си на изследвани лица. Всички те са били ваксинирани с две дози на една от RNK ваксините през януари и февруари 2021 г., а два месеца след ваксинацията е бил изследван клетъчният им имунитет.

Данните от изследването сочат, че 31 от доброволците са показали много добър Т-клетъчен имунен отговор. Останалите 6 не са имали такъв, но въпреки това не са се заразили. Според проф. Кюркчиев на база на тези и още събрани по време на изследването данни може да се направи извод, че дори когато в кръвта на изследвания не се откриват Т-клетки и имунни тела, той пак може да е защитен срещу Covid 19, тъй като „когато човек не се среща с вируса, имунните клетки се оттеглят в техните бази в лимфните възли. Те излизат в кръвта само при предизвикателство“.

В ефира на радио София имунологът Доброслав Кюркчиев коментира още някои от често дискутираните опасения срещу ефективността от ваксините. Едно от тях е, че тъй като ваксинираните не изграждат N-антитела (според публикация в един от седмичните доклади на Британското министерство на здравеопазването), това ги прави по-малко защитени и по-податливи на заразяване от различни щамове на вируса. Според имунолога тези опасения са напълно неоснователни, тъй като отдавна е установено, че антителата срещу този протеин нямат никакво значение за защитата ни срещу Covid 19. Най-важните антитела, които блокират проникването на вируса са антителата срещу spike протеина.“ Именно заради това както ваксините, така и клетъчния имунитет, така и изследванията на антителата – всичко е фиксирано върху S протеина, защото ударът срещу него е това, което има значение“.

На въпроси от слушатели – има ли смисъл от бустерни дози, предвид изменчивостта на вируса, имунологът се аргументира, че скорошно изследване в 160 болници в САЩ показва, че третата доза предпазва от хоспитализация при 90 % от Омикрон и 94 процента от Делта. „В крайна сметка ние трябва да направим разликата какво търсим – да не се заразим или да не боледуваме тежко.“ Затова и според него ваксинацията е по-добрият път към нашата свобода.

Въвеждането на нови и нови по-строги мерки, предвид високата заразност на Омикрон обаче няма как да бъде ефективно решение. Вирусът трябва да бъде борен с медицински средства, а не с локдауни, ограничения и лишаване на хората от права, подчерта професорът. Според него постепенно ваксинацията срещу Covid 19 ще се приравни към сезонното ваксиниране прилагано за грипните заболявания, тъй като вече се наблюдава тенденция за омекване на вируса. Отговори на още от често задаваните въпроси, между които - дали ваксините влияят на репродуктивните способности при младите жени и дали са причина за перикардити и миокардити при мъжете мъже – можете да чуете в звуковия файл.


Още от Ритъмът на столицата