Трябва най-после да разберем, че България е НАТО

Интервю на Емил Костов с Деян Кюранов

„Когато говорят страни с доста много атомни бомби в джоба си, е важно словесната престрелка да не би да вземе да се превърне в някаква друга“. Така политологът Деян Кюранов обясни в предаването „Ден след ден“ на Радио Пловдив защо е толкова важно кой "говори" в конфликта НАТО-Русия.  

По думите му все още има надежда, че нещата ще се развият по линията на някакъв политически или военен разум. Но подчерта, че не трябва да отминаваме с „измамна лекота“ ситуацията, защото може да излезе извън контрол.

На въпрос защо според него Русия е поставила искания към НАТО да се свие до границите си от 1997 година, Кюранов отговори: „За да се покажат и да накарат света да ги види като силни и способни да правят такива искания. И никой да не може да ги постави в ъгъла и да ги накара да се срамуват“. Всички се надяват те сами да се приберат сега в ъгъла и да си признаят, че това са неизпълними искания, посочи Кюранов.

Според него обаче лошото е, че самото говорене напуска в много случаи нормалната логика и запазването на някакво приличие. „Особено и когато Байдън започна да дава фира, както грубо ще се изразя, щото другояче не мога да окачествя някои негови демарши, стигнах до смешното за мен съпоставяне – че Байдън започна да се държи като Путин, а Путин се държи като Слави Трифонов“ - посочи политологът.

По думите му България няма място "да се бута между тях". „България е от едната страна. Аз не мога да разбера тая линия на г-н Янев или другаря Янев - че от една страна има НАТО, от друга има Русия и освен това има България. Айде, малко по-сериозно. България е НАТО. Ако искаме да има България отделно от НАТО, да излезем от НАТО, пък тогава да разсъждаваме“ – категоричен е той. 

В заключение каза: „Какъвто и да е бил остър конфликт с убиване на хора, независимо от коя страна дойде, то той ще измени ситуацията и ще ни прати отвъд доброто и злото, разбрани в нормален човешки смисъл“.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.


Още от Ден след ден