Животът на обикновения човек - стегнат като в менгеме, но с мечти

репортаж на Станислава Георгиева

Студена зима и растяща инфлация. Увеличени пенсии и още по-увеличени цени в магазините. Гласувана по-висока минимална заплата, ама след няколко месеца. Примирени хора, научили се да живеят според това, което имат. Такъв е живият живот на обикновения човек в Източните Родопи в края на януари 2022 година.
В магазините в Ардино купувачи почти липсват. Малцината дълго гледат и взимат само най-необходимото. Някои са доволни от това, което има, други броят стотинките. Купува се само необходимото - хляб, ориз, брашно, основните хранителни продукти. По-трудно е за пенсионерите, след Нова година пак купуват, но доста по-малко. Даже се отказват, казва една от магазинерките в града и си спомня, че преди дни възрастен мъж посегнал да вземе бурканче със сладко, но като видял цената, си го оставил на рафта обратно.
Не е лесно да се живее и на село, защото и там трябват пари, казват в Дедино. "Един хляб е лев и 40, ние сме двама, като вземем два хляба - 2.80, и къде му излиза края, как да живеем, добре, че са децата, те помагат", разказва мъж от селото.
А зимата в този край е само на половината. Очаквам май месец още да палим печки, казва възрастна жена в Ардино. "С икономия, с голяма икономия карам. Не може да се живее с икономия обаче, все си стиснат, все си като някой, вкаран в менгеме, не можеш да се отпуснеш... Месиме си питки, седим до печката и гледаме да прекараме ей така - с голяма икономия", разказва жената. Но мечтае. Казва, че "мечтите няма да свършат на човека, докато е жив". Иска да помогне на децата и внуците си да живеят по-добре а най-много мечтае да се съберат всички заедно, да им се нарадва, защото сега са пръснати по света заради тежкия живот.

Повече чуйте в прикачения звуков файл.
Още от Сутрешен блок "След първото кафе"