Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Хелмут Кол

Да сте бутали някога стена? Това може да бъде лесно или трудно – в зависимост от различни фактори. Но въпросното занимание може да бъде много по-трудно, отколкото си мислите, когато става въпрос за самата Берлинска стена през 1989-та. Тогава тя се простира на стотици километри, състои се от 45 хиляди бетонни блока с размери 3.5 на 1.5 метра, върху и около нея са загинали стотици хора в опит да не се предадат, да надделеят над силите на мракобесието, като преминат отвъд. 

Всъщност истината е, че много хора за десетилетия наред трябваше да положат сериозни усилия, за да се разруши и прати в историята тази задушаваща свободния човешки дух комунистическа бетонна яка. Но в най-подходящия момент начело на агитката по събарянето се оказа един умен и популярен немски политик на име Хелмут Кол. За историята точно той ще остане човекът, срутил Берлинската стена, човекът, възстановил единството на Германия, човекът, направил възможна не само днешната, но и утрешната Обединена Европа.  

Пинк Флойд, Стената

Спомням си добре юли 1990 година, когато брат ми, пресен емигрант в Германия, ми се обади по телефона посред нощ. Беше в луд възторг. Беше ходил в Берлин на концерта „Стената”, в който, освен Роджър Уотърс, се появиха „Скорпиънс”, Браян Адамс, Шиниъд О`Конър и други страхотни музиканти. Разбрах – викам му сънен. Нищо не си разбрал, вика ми – беше направо невероятно…..Знам, невероятно беше, но не всички успяхме тогава да чуем концерта на живо, въпреки че много искахме. Като казвам „ние”, имам предвид наистина ние, нормалните хора отсам Желязната завеса.

Не по-малко добре обаче си спомням и вечерта на самия 9 ноември 1989-та, когато телевизията показа как щастливи германски граждани режат теловете, рушат бетонните панели на Стената, прескачат я и хукват към един по-добър свят. А онези от по-добрия свят надничат и прескачат любопитно в нашия. Това беше само ден преди и България да види посърналото лице на диктатора Тодор Живков. Така или иначе, и досега, щом някой произнесе името Хелмут Кол, аз започвам да преливам от спомени. Но и досега винаги, когато се върна към онзи период, намирам по някоя изненада. Сега попаднах на една песен. Не, не „Вятърът на промяната”, това е стандартно. Имам предвид химна на Германия, изпят обаче на 10 ноември 1989 пред самата Бранденбургска врата от един необичаен хор, в който участват тогавашния канцлер на Федерална република Германия, християн-демократът  Хелмут Кол, кметът на Западен Берлин Валтер Момпер, немският външен министър Ханс-Дитрих Геншер и шефът на немските социалдемократи, бивш канцлер и автор на тъй наречената Ост-политик, Вили Бранд.

Хорът на политиците

Да, сега този хор може да звучи малко смешно, малко наивно, малко неподходящо за сериозни хора, само че тогава това нестройно пеене беше важно. То показваше не само, че Стената вече падна, но и че цялата Желязна завеса, обхванала Европа от Балтика до Адриатика, е рухнала, проядена от ръждата на времето, от истината и стремежа към свобода. Нека само за минута си спомним за ситуацията тогава. В Съветския съюз комунистът Михаил Горбачов беше започнал да чете азбуката на промените и не можа да спре, дори когато поиска, защото от един момент нататък самите промени започнаха да четат тази азбука вместо него. В Съединените щати президент беше републиканецът Роналд Рейгън, който пръв нарече СССР Империя на злото и поведе истинска битка с нея. Във Великобритания премиер-министър беше консерваторът Маргарет Тачър, наричана Желязната лейди, защото умееше да постига онова, което смята за правилно. Във Франция управляваше Франсоа Митеран, социалист, но човек, по общо признание, без никакви лигави сантименти към Съветския съюз, каквито имаха мнозина левичари на Запад по онова време. В Германия канцлер беше Хелмут Кол, християн-демократ по сърце, германец по душа и световен политик по ум и опит.

Хелмут Кол, глас

а, че аз съм горд и благодарен за този живот.

Това казва вече 79-годишният Хелмут Кол през 2009- та, на честване за 20-годиншнината от падането на Стената. Той наистина има право да се гордее. По онова време Стената съществува от 27 години, а самият Кол е вече седем години канцлер на Федерална република Германия. Въпреки че е начело на консервативен кабинет и въпреки че преди това силно атакува социалдемократите за тяхната „Ост-политик”, „Източна политика”, през мандата си той в голяма степен я следва. Авторът на тази „Източна политика” е социалдемократът Вили Бранд. Според концепцията му, тя трябва да включва по-меко отношение от страна специално на Германия към Съветския съюз и изобщо към страните от съветския блок, с цел да се постигат отстъпки за хората от тогавашната ГДР. Само един пример за конкретна проява на тази „мека политика”. През 1987 година точно Хелмут Кол е човекът, който за първи път официално приема източно-германския лидер Ерих Хонекер в Западна Германия. ГДР и Съветският съюз смятат това за неполученото дотогава официално признание от страна на Запада за вечното съществуване на две Германии, но от страна на Кол стъпката е по-скоро част от политическата игра за сближаване с Горбачов, новия, реформаторски настроен лидер в Кремъл. Двамата наистина се сближават. „Той беше много открит и честен, почувствах, че мога да вярвам на този човек” – казва за него самият Михаил Горбачов в едно интервю, когато си спомня за онези напрегнати, но безкрайно интересни времена.

Пинк Флойд, Стената, Тънък лед, 

В момента, в който Стената пада, мисълта на Кол веднага се прехвърля изцяло към другия, най-важния за Германия въпрос – обединението. Дори без да се консултира със своите политически съюзници, с което рискува вътрешно-политическа криза, той излиза с декларация от десет точки за това обединение и с нея през февруари 90-та отива при Горбачов в Москва. Горбачов се съгласява, включително да изтегли съветските войски от ГДР, но едно от неговите условия е обединена Германия да не става член на НАТО – условие, което и той самият не вярва, че ще бъде изпълнено. Всеизвестен факт е тогава, че във връзка с германското обединение силни притеснения, разбираемо, има не само на Изток, но и на Запад, особено във Франция и Великобритания. Хелмут Кол предприема редица стъпки, за да намали тези страхове сред западните съюзници. Парадоксално, но той, немският консерватор, в този процес се оказва много по-близък с френския социалист Митеран, отколкото с британския консерватор Тачър. В крайна сметка обаче тези притеснения са туширани напълно чрез германското членство не само в ЕС, но и в НАТО – решение, което малко загорчава на Горбачов, но което той все пак преглъща, като добре разбира неговата политическа целесъобразност.

Друга тухла в стената, част 3

Хелмут Кол, който е историк по образование, сътвори история обаче не само по отношение на обединението на Германия, той изигра решаваща роля и за развитието на обединена Европа. На първо място, разбира се, за подготовката и подписването на Маастрихтския договор, който е в основата на новото европейско развитие след падането на комунизма и който позволи на страни като България да станат членове на Евросъюза. Огромна също е ролята на Хелмут Кол за въвеждане на единната европейска валута - еврото. Срещу плановете за това има силна съпротива в различни страни, включително в самата Германия, където марката е на особена почит и хората предпочитат да си я запазят. Нещо повече, силна съпротива срещу еврото има и по върховете на самата християн-демократическа партия. Тя е на път да проведе един референдум, за който предварително се знае, че ще завърши безславно. 

Кол обаче е наясно, че без приемането на единната валута е невъзможна и самата обединена Европа, затова използва целия си огромен политически авторитет и дори отива малко извън него, като буквално тропва по масата и казва, че референдум по въпроса за еврото в Германия няма да има и страната ще приеме единната валута. Толкоз. Но дори и този, на практика диктаторски негов подход, в онзи момент му се разминава, толкова е той популярен и силен като политик. Е, няколко години по-късно името му е забъркано в голям скандал за незаконно финансиране на ХДС, скандал, който, заедно с напредналата вече възраст, води до постепенното оттегляне на Кол от голямата политика. Този скандал обаче не може да помрачи заслугите му за мира и напредъка на Стария континент. 

Неслучайно, освен главният архитект на обединена Европа, Жан Моне, Хелмут Кол и досега си остава единственият друг европеец, получил званието „Почетен гражданин на Европа”. Сега той е на 85, движи се с инвалидна количка, трудно говори, има няколко тежки операции – но по всичко личи, че някогашната негова политическа помощничка Ангела Меркел добре е възприела кредото на големия политик Хелмут Кол - „Германия е нашата родина, а обединена Европа – нашето бъдеще”. А колкото до големия човек Хелмут Кол, той очевидно продължава да вярва и в още нещо – никога не се предавай без бой, вяра, типична за наистина огромните хора. 

Пинк Флойд, Хей, ти!

   




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Добро утро, Ден" с хореографа Николай Серафимов

Хореографът Николай Серафимов е пловдивчанин. Създател е на Мюзикхолен театър Пловдив“, който основава и регистрира през 1993 г., работейки с изразните средства на музика, танц и театър. Зодия скорпион, спортен гимнастик и плувец с философски уклон и любопитство към живота.  Оттова до днес танцовата формация продължава да изненадва..

публикувано на 04.03.24 в 10:29

Живко Петров в "Добро утро, ден!"

Тази седмица в рубриката „Добро утро, ден!“ ни гостува Живко Петров - пианист, композитор, музикален продуцент и аранжор, но не само по професия, но и по призвание. Изпипва всеки детайл на своето творчество със смирение, характерно само за истински осъзнатите и отдадените творци. Казва, че най-голямата му награда е признанието на публиката, а с..

обновено на 05.12.23 в 15:15

Инж. Минко Кръстев в "Добро утро, Ден"

За работещите в радио Пловдив името на инж. Минко Кръстев е съизмеримо с легенда – човека, без когото радиото не може. Професионалната му съдба го свързва с радиото в продължение на 45 години, през които целият технологичен процес  на излъчването преминава през него с всички положителни и негативни „екстри“, с които се е налагало да се справя за..

обновено на 14.07.23 в 14:55

Архивистите отбелязват професионалния си празник

Днес, 10 октомври е професионалния празник на архивистите. Държавен архив - Пловдив отбелязват професионалния си празник с представяне на хронология от създаването му, първите сгради, първите приети архивни документи. Като част от честването на 70-годишнина от създаването на пловдивския архив, спомените си ще представят и предишни ръководители директори..

обновено на 19.05.23 в 12:02

"Добро утро, ден" със Славка Щерева

Славка Щерева е учител по руски език и дългогодишен директор на Средно училище „Любен Каравелов“ в Пловдив, известно като „най-добрата школа за народни инстументи и народно пеене“. Убедена е, че да бъдеш учител е мисия и отговорност, с която могат да се справят само добри хора, и че зад всеки успешен директор стои екип от съмишленици,..

обновено на 14.05.23 в 10:08