Великите европейци - Вашку да Гама

Португалецът Вашку да Гама е сред най-значимите европейски мореплаватели от края на ХV и началото на ХVІ век. Това е времето на Великите географски открития, когато светът от плосък изведнъж става кръгъл; когато нови земи и богатства се търкалят навсякъде и чакат само някой да ги вземе; когато малка Европа израства до господар на света, за да му принесе добрини и злини. Вашку да Гама открива един от основните пътища, по които всичко това се случва. Чак до 1869 година, когато е завършен Суецкият канал, морският път от Европа до Индия, който минава край Западния бряг на Африка и на юг покрай нос Добра надежда, е основното европейско трасе до Индия.

Песента на моряка

Вероятно Вашку да Гама попада и в трите последни категории. За да постигне целта сиq той напада кораби, при това не само бойни, а търговски и пътнически; превзема градове;  изнудва местни владетели и ги настройва един срещу друг; подклажда етнически и племенни конфликти; осакатява и избива невинни. Не искам да го оправдавам, но и не искам да правим другата грешка – да мерим историята със съвременна мярка. Тогава няма да я разберем, защото ще трябва срамежливо да скрием неприятните части от нея и да си измислим приятни, тоест – да се излъжем сами. В края на ХV, началото на ХVІ век, когато Вашку да Гама живее и прави своето велик морски поход, да служиш на краля е най-голямата чест, най-истинското достойнство и най-върховния морал за войника. А Вашку е войник до мозъка на костите си.

Песента на морето, от 0.30 до 1.20

Вашку да Гама е роден през 1460 година в градчето Синиш. Двеста години по-рано прадядо му, Алпаро Аниес да Гама, участва в превземането на града от маврите. През тази 1460 година бащата на Вашку, Естевао, който е рицар от свитата на принц Фердинанд, е назначен за губернатор на Синиш. Той е и високо издигнат член на португалски военен Орден на Свети Яков, освен губернаторските задължения, Естевао да Гама събира също таксите и другите взимания на ордена от Синиш. 

По майчина линия пък Вашку да Гама е свързан с рода Содре. Дядо му и чичо му също са рицари и членове на друг, още по-прочут португалски орден – Орденът на Христос. Той е пряк наследник на португалския клон на Ордена на Тамплиерите, разпуснат през 1312 година в цяла Европа, но не и тук. Крал Диниш І отказва на папата да арестува и унищожи тамплиерите, а 6 години по-късно те се преименуват в Орден на бедните рицари на Христа. 

Нищо чудно, че малкият Вашку расте в среда, пълна с истории за рицари, битки и героични подвизи. Самият той става воин и, следвайки баща си, се присъединява към Ордена на Сантяго. Негов велик майстор тогава е принц Жоао, от 1481 - крал Жоао ІІ на Португалия. Пътят на Вашку да Гама към славата е открит и той поема по него, като първо става кралски паж, а в тази си роля среща великия генуезец, тогава още само беден просител – Христофор Колумб.

Песента на морето, 1.19

Колумб идва в Португалия през 1484 година, като предлага на краля да направи за него знаменитото си пътуване, което по-късно прави за Фернанд и Изабела. Жоао ІІ събира мъдреците, които обаче решават, че генуезецът няма как да открие път на Запад до Индия и му отказват. Има версия, че точно да Гама му съобщава новината. Макар да сме свикнали да приемаме пажа за изтънчено дворцово цвете, случаят с Вашку да Гама изобщо не е такъв. Той вече е участвал в битката при Естремадура, както и в няколко набези срещу маврите в Мароко. През 1492 получава първата си самостоятелна мисия – да отмъсти на французите за една каравела със злато, заграбена, докато се връща от Африка. Да Гама тръгва по крайбрежието и пленява всеки френски кораб, който мерне. 

След това съобщава на французите, че ще освободи хората и товарите им, ако му върнат каравелата, заедно с пиратите, които са я превзели. Те се съгласяват, а той печели популярност. Междувременно обаче плановете на краля за откриване на морския път до Индия не стоят на едно място. Големият пътешественик Бартоломеу Диаш гради за целта специална флота. Преди време той самият е стигнал до нос Добра надежда и смята, че оттам трябва просто да се продължи на Изток, за да се стигне до богатството, подправките, слоновата кост и другите чудеса, с които се свързва Индия. За пряката търговия с нея на Европа пречат мюсюлманите, които владеят Северна Африка и Близкия Изток. 

От португалска гледна точка ситуацията се влошава, когато през 1493 Колумб твърди, че е достигнал Западните Индии - обаче за конкурентната испанска корона. Малко след това Жоао ІІ умира, а приемникът му, крал Мануел, се страхува да не бъде засенчен от бъдещия откривател на пътя за Индия. Затова пред опитния и прочут Диаш, той избира за ръководител на експедицията Вашку да Гама, човек без особени познания в морското дело, който обаче е верен войник на краля.

Марш на моряците 

Под този марш крачат днешните моряци в Португалия. Но вероятно и вчерашните, онези 170 души, които през 1497 година Вашку да Гама извежда с четирите си  кораба в открито море, са пели нещо не особено различно. Пътят покрай Западна Африка до нос Добра Надежда минава без особени проблеми, ако не броим един лек сблъсък с племе на пигмеи, който се случва най-вече поради невежеството и на двете страни. Този път е сравнително лесен, защото е добре документиран от Диаш. 

След най-южната точка на Африка обаче настъпва пълната неизвестност. Корабите предпазливо се прокрадват покрай източния африкански бряг, а когато спират да заредят в контролирания от арабите днешен Мозамбик, изпадат в конфликт със султана. Той е обиден от евтините дрънкулки, които Вашку да Гама носи като дар. Паралелно с напредването си по крайбрежието, да Гама се занимава с пиратство и плячкосва по-слаби мюсюлмански търговски кораби. Ето защо в Момбаса, днешна Кения, те срещат враждебност и пак са принудени да отплават набързо. 

Истинска помощ получават на 120 километра на север, в Малинди, чиито шейх е в конфликт с Момбаса. Там не само попълват запасите си, а и взимат двама навигатори-араби, които да им покажат жадувания път. Когато на 20 май 1498 година корабите на Вашку да Гама наближават пристанището Каликут в Индия, Ибн Маджид, единият от лоцманите, отива при капитана и му казва – „Ето, това е страната, която жадувате толкова много!”. Тази страна обаче ги посреща с друга реплика. Да Гама изпраща на брега човек да установи контакт. Той среща група арабски търговци, които свободно говорят испански и италиански. И техният първи въпрос е: „Кой дявол те довлече пък теб тук?”

Морето на Рибейра 

Арабите тогава са многобройни в Индия и движат цялата търговия на страната. Те влошават отношенията между Вашку да Гама и местният индийски управител, така че за португалците е трудно да търгуват. На самия пазар арабите не купуват техните стоки, защото са с ниско качество, а индийците пък са твърде бедни. Вашку да Гама все пак успява да купи подправки и скъпоценни камъни, но когато решава да си тръгне, управата му казва, че трябва да плати солидно мито, иначе ще задържат хората и стоките му, които още са на брега. 

В отговор той пък задържа някои местни богаташи, които са на корабите му и заплашва да ги убие. Скоро проблемът е решен и след още няколко месеца приключения експедицията, макар с наполовина от състава си, се връща в Португалия. Оказва се все пак, че купеното в Индия, плюс заграбеното с пиратство по пътя, е твърде ценно. А най-ценен е самият факт, че експедицията успява и отваря за Португалия портата, която е в основата на нейното благоденствие поне през следващото столетие. Преданият войник Вашку да Гама получава от краля много почести, както и родния си град Синиш като наследствено имение. 

Оказва се, че кралят малко е сгрешил, защото Синиш всъщност принадлежи на Ордена на Сантяго. По този повод има известни търкания, Вашку да Гама напуска ордена и преминава в другия – Ордена на Христос. Затова корабите от неговата експедиция – хем малко погрешно, но и не съвсем - най-често се рисуват с тамплиерски кръстове на платната.  Между това Вашку да Гама се жени, има шест деца, а осъществява и още две пътувания до Индия. Втория път той тръгва през 1502 година с военна, а не с изследователска задача - пиратства и воюва, за да принуди индийците да сътрудничат с португалците, като изгонят арабите, а също – да смаже съпротивата на арабите и да направи пътя безопасен. 

Третото му пътешествие е през 1524-та, когато най-после е назначен за вицекрал на Индия. Още с пристигането си там обаче Вашку да Гама се разболява и предава богу дух, за да му бъде отсъдено достойното за делата. В Португалия той и до днес е любим герой, в Индия – омразен завоевател.

Веселбата