Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

(Не)Познатото резене и култивирането му по биологичен начин

Лeчебно растение  с дълга история, с много имена, с богат вкус и със запомнящ се аромат. То е билка, подправка и зеленчук, включени в менюто и на елитните кухни  по Средиземноморието, използва се  и като средство за отблъскване на молци. 
Растението е   задължителна съставка на култовия френски аперитив – абсент, а по нашите географски ширини – на таратора, мастиката и узуто. Объркахте се, нали!? Да – не  е нито анасон, нито копър, а техен братовчед. Наричат го резене, див копър, аптекарски копър, фенел, фенхел. С предпазливост към името на лечебното растение и вида му се отнесе и ботаникът професор Стефан Станев като добави още едно име - морач. 
В диворастящ вид резенето се среща в Тракия, Родопите и в Северна България. Виждаме го по влажни, каменливи места, по Южното черноморение, Предбалкана, долината на Струма. Морачът или дивият копър е предпочитана храна за някои пеперуди и паша за пчелите.
Специалистите обаче предупреждават, че при събирането му е възможно да се обърка с други Сенникоцветни. Подобна грешка ощетява не само берачите, но и находищата  на други растения, част от които може да са редки и застрашени, особено ако от тях се  вадят корени. При събиране от дивата природа неподготвен берач може да сбърка резенето с редки и уязвими видове от родове като Опопанакс и Самодивска трева, включително такива включени в Червената книга на България.
В полза на опазването на дивата природа е, че резене не се събира от естествените находища. Търговци и преработватели предпочитат то да се отглежда, защото са необходими индустриални количества от него, суровината да е стандартизирана, а и защото имат строги изискванията към съдържанието на биологично активните вещества и чистотата на растението. Резене се култивира успешно в Азия, Европа, включително и у нас, но след влизането ни в  ЕС изискванията към качеството на суровината  отказаха голяма част от производителите да го отглеждат. Потвърждава го управителят на една от големите фирми за изкупуване, преработка и износ на билки в пловдивското село Чешнигирово Антон Лазаров. 
Преди 5 – 6 години Неделчо Даскалов от пловдивското село Калояново решава да отглежда резене. Промените в климата, интересът на Запад към биопродуктите и необходимостта да се търсят нови пазарни възможности насочват интереса му към резенето. В момента той и синът му отглеждат 160 декара резене по биологичен начин.  Предимствата според него при култивирането му е, че е многогодишна култура и има пазар в чужбина.
Неделчо Даскалов продава суровината на фирмата на Антон Лазаров. След допълнителна обработка на семената компанията ги изнася в чужбина, където билката е много популярна и търсена от преработвателите. 
Като ментата и маточината, резенето е сред т. наречените многотонажни билки, които се добиват по култивиран път в света. Така се осигурява качествена и голяма по обем суровина. Култивирането му води до опазване на диворастящите находища на лечебното растение. Непряко води и до опазване на други видове от семейство Сенникоцветни, които са редки, а приличат на резенето и би могло да се да бъдат объркани с него.
Повече информация за опазването и култивирането на лечебните растения може да намерите на сайта на проекта на фондация „Информация и природозащита“ на адрес rubriki.eu, където те са подредени по теми.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

13 са най- търгуваните билки в Пловдивско през 2015 година

България е единствената страна в ЕС, която има специален закон за лечебните растения. Той ни е необходим, защото само ние събираме билки от дивата природа и то в огромни количества, 90 на сто от които заминават за чужбина.  Това национално богатство, което дава поминък на повече от 300 хиляди души, трябва да се ползва разумно и устойчиво, за..

публикувано на 06.03.16 в 09:11

Култивиране на салвия

Незаслужено забравена, салвията е уникално лечебно растение, добре известно на древните лечители. Народна мъдрост гласи, че ако имаш салвия у дома, не ти трябва лекар. Позната у нас като градински чай, през последните години салвията набира скорост в култивираното отглеждане заради значителното й търсене на вътрешния и външния пазар...

публикувано на 06.03.16 в 09:05

Камшик или Агримония - отличен пролетен тоник

В България има една билка, за която  старите билкари казват, че лекува 100 болести. Някъде дори я наричат царицата на билките. Говорим за Камшик  или Агримония, както е латинското й име.  Тя не е сред многотонажните билки и не се изнася в големи количества в чужбина,но заради лечебните си качества  в народната ни медицина  има широко приложение...

публикувано на 06.03.16 в 08:48

Събиране, преработка и реализация на кори от дървета и храсти

На прага между зимата и пролетта природата все още изглежда не съвсем събудена. Но това е само на повърхността. Движението на сокове и хранителни вещества в  стволовете и клоните на дървета и храсти вече започна. С него и периодът на събиране на кори -  първата дейност от годишния календар на ползване на лечебните видове, за която повече ще научитев..

публикувано на 26.02.16 в 12:22

Култивиране на Бабини зъби – приносът на българските учени

Трибулус Терестрис, или Бабини зъби, е пример за лечебно растение, от което се търсят много големи количества. Разрастването на обема на неговата преработка води до ресурсен дефицит, а често видът се унищожава и при общата борба с плевелите. Култивираното отглеждане на Бабините зъби е начин за опазването му в природата. Значим е и икономическият..

публикувано на 23.02.16 в 15:09