След възражения от Светия синод на БПЦ, БАН и силна обществена реакция, от Министерството на културата, официално съобщиха , че изложбата с работно заглавие „Изкуство и култури в България (XVI–XVIII век)“ в парижкия музей „Лувър“ в отдела за ислямско изкуство е отменена. Пламен Сивов от сайта Православие БГ с коментар :
Всъщност, ние получихме много малко и много фрагментиран информация за това, какво точно се е случило, какви преговори са текли, и се опитваме да я сглобим. Най-вероятно с най-добри намерения е била първоначалната стъпка да се осъществи такава изложба, но поставнето на българско християнско изкуство от този период в мазето на Лувър, както разбрахме, и със заглавие ислямско изкуство за целия отдел, съвсем естествено разбуни духовете и както винаги се разделихме на две и отново се разделихме и започнахме да мятаме буци едни срещу други.
Във фейсбук още преди решението за спиране на тази изложба се появиха хора с либерално мислене, които побързаха да обявят, колко е хубаво това, как съжителството на ятагани и икони трябва да бъде приветствано в името на съвременен мултикултурализъм, разбиран от съвременна гледна точка, и с пълно неглижиране на драматичния контекст, в който се изживява българската нация в този пероид. Беше поставен този драматичен контекст като нещо, което трябва да забравим и преодолеем в името на светлия мултикултурализъм. И това е разбираемо за хора с прогресивно мислене.
От другата страна са хората с консервативно мислене, които казваха, че това е недоустимо и неуместно, и че български икони са се правели в този османски период, но в рамките на една потисната култура, каквато е била нашата - мачкана, унижавана и на практика унищожавана кулутра.
Появиха се различни хрумки като тази, че то е като да се представи Едит Пиаф в рамките на нацистка Германия, или културата на Европа в ози перод, и как биха се почувстнали французите. Много хора зададоха уместни въпроси в тази посока.
Няма зла умисъл от страна на хората от музея, това е тип мислене, един особен синдром на ориентализъм в мисленето на европейските културни институции и въобще на европейския човек, когато става въпрос за източно християнство. Това не е от сега, това е дълъг период, в който източното християнство се е възприемало със силно ориенталско влияние, защото не се вписва с католическата и протестантска традиция.
Това за съжаление е основната , дълбока, културна причина в мисленето на организаторите от музей като Лувър да поставят източно християнско изкуство в отдел за ислямско изкуство. Това не е направено със зла умисъл, нека не се заблуждаваме, това е тип мислене, което се възприема като проблемно от сериозните изкуствоведи. Всеки, който се е занимал с византийска естетика, история на Византия, на източната християнска култура знае, че такива пришивания са неуместни в по-широк културологичен план. Но за съжаление, такъв рецидив се случи.
И някои реакциите сега, които са в посока, след като е Лувъра, на всяка цена трябва да сме там и това може да се тълкува като дълбок провинциален комплекс. Кои сме ние, кой е Светия синод, че да отказва покана на Лувъра, ние трябва на всяка цена да сме там. Това според мен е неправилно, и когато става въпрос за сериозни аргументи, независимо дали е Лувъра, института Гети, или Ню Йорк, или където и да е, ние би трябвало да имаме някакво национално самочувствие, което в случая беше подплатено с аргументи.
От културологична гледна точка всички култури си взаимодействат и съжителстват, но когато изведено в една изложба, която показва един травматичен за нас, българите, период, добре е да имаме някаква базистна чувствителност. Иначе се превръщаме наистина в дълбоко провинциализира в реакциите си общност.
Цялото интервю с Пламен Сивов е в звуковия файл.
Академичен народен хор при АМТИИ "Проф.Асен Диамандиев", ще изнесе концерт в с. Горнослав. Концертът е част от инициативата "Малките добри дела" и ще се проведе в събота, на Лазаровден. В разговора ни, диригента Николай Гурбанов, разказва за събитието и за последните успехи на Академичния хор, който през февруари 2024г. проведе тридневно турне в..
Жители на карловското село Марино поле започнаха кампания за изграждането на православен параклис. В селището никога не е имало храм, разказа пред Радио Пловдив общинската съветничка д-р Татяна Пелева, която е сред инициаторите. Мястото, на което ще бъде построен параклисът "Св. пророк Даниил", бе осветено през октомври 2023 година. Очаква се на..
Преподавателят по български език и литература Стефка Станчева, представя днес първата си книга. В Пловдив тя е по покана на клуб „Аптека за душата“. Стефка Станчева е от Каварна, но живее и работи в София. Книгата „Добруджанският феникс“ е художествен разказ за личността на Яни Хаджиянев, български издател, писател, журналист,..
Фотоизложбата „Украйна: война и съпротива" ще бъде открита тази вечер от 18 часа в Епископската базилика на Филипопол. Поводът е годишнината от руско-украинския военен конфликт. Поместени са снимки на украински и американски фотографи, които са стипендианти на програма „Фулбрайт". Те хвърлят светлина върху дълбоките истории..
Какво е за нас времето, означено с 8 часа и 17 минути? Нищо, според някои. Но не и според онези, на които влакът им тръгва точно в този час от гарата. И тъй като на всеки от нас влакът му все някога тръгва, добре е да не закъсняваме, тоест – да се замислим. Великият британски писател Олдъс Хъксли, пише за великия шотландец и световен..