Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Великите европейци - Чеслав Милош

През 1970 година в Гданск полските комунисти избиват десетки хора по време на мирни протести. Десет години по-късно „Солидарност” издига първият паметник на жертвите на комунизма. Иронията е, че той е в гданската корабостроителница, която носи името на червения сатрап Владимир Ленин. На паметника има два цитата – от Библията и от „Вие, които съгрешихте”, стихотворение на полския поет и нобелов лауреат Чеслав Милош. И цитатът гласи: „Вие, които съгрешихте, не се чувствайте в безопасност. Един поет помни!” Не съм чувал по-искрена и въздействаща заплаха срещу комунистическите престъпници. Един поет помни – ето, в такива случаи те наистина би трябвало да затреперят от страх и угризения. Чеслав Милош умее да внушава подобни усещания и цял живот го прави, макар че накрая си дава сметка за невъзможността да промени Вселената и пише в стихотворението „Молитва”: „Прости ми вините, и истинските, и въображаемите./ Убеди ме, че съм се трудил за Твоя прослава.// В часа на агонията бъди с мен като Твое страдание/ което не може света да избави от болката”. Поетът Чеслав Милош е една от иконите на полската съпротива срещу комунизма. „Стиховете му бяха като забраненият плод. Те трудно се намираха, но бяха като таен код за полското Тревожно поколение. Ние се разпознавахме един друг, като използвахме цитати от Милош – ако някой знаеше Милош, значи можеш да пиеш бира с него, без да се страхуваш” – пише известният дисидент Адам Михник. Той си спомня и първата си среща с Милош в Париж през 1976, която става в „малка, топла българска кръчма”. „След третата бутилка вино започнах да рецитирам негови стихове, но скоро видях сълзи да текат от очите му. Спрях и чух развълнувания глас на поета: „Не знаех, че младите хора в Полша знаят стиховете ми наизуст. Мислех, че съм прокълнат”. Тогава Михник е на 30, а Милош – на 65. Той е професор по славянска литература в САЩ и автор на „Поробеният разум”, книга, която разобличава лъжата на цялата комунистическа система. Като поет обаче, в англоезичния свят е почти неизвестен извън академичните среди. Никой не знае, че остават още четири години до Нобелова награда за литература, която променя нещата тотално. Творчеството на Чеслав Милош заема мястото си в света, а сам той се превръща, както пише поетът Адам Загайевски, в „пророк, мъдрец и необикновен авторитет”. 

Чеслав Милош доживява до 93 и през очите и сърцето му минава целия трескав и величествен 20 век. Той е роден през 1911 в малко литовско село и, както казва, има право като великия си предшественик Адам Мицкевич да заяви: „Литва, родино моя!” Бащата на Чеслав е строителен инженер, а майка му е от стар и богат род, чиито предци се проследяват назад до към 13 век. В спомените си за детството Милош специално отбелязва влиянието на баба си Йозефа - строга католичка с твърда представа за важната роля на полската шляхта и със силна любов към литературата. По време на ПСВ бащата на Чеслав строи пътища и мостове за руската империя, а жена му и синът му го придружават. Малкият става пряк свидетел на болшевишкия преврат и още оттогава няма илюзии за Русия. А после е свидетел и на войната, която червените пълчища водят срещу независима Полша. Въпреки че като тийнейджър е мъчително срамежлив, Милош получава много добро гимназиално образование и завършва право в университета „Стефан Батори” във Вилнюс. Освен полски, знае литовски, руски, английски, френски и еврейски. През 1930 дебютира с две поеми в академичния вестник и в следващите 74 години не спира да пише. Като студент и до войната участва в разни литературни групи и пише в тъй наречения „катастрофичен стил”, творби, в които избиват тревогите, свързани със сложния живот на Европа между двете войни. 

С жените Чеслав Милош се запознава отблизо още като юноша. На 16 той е прелъстен от красива омъжена дама, която, освен на любов, го учи и на танго. В университета има връзки с доста момичета, а през 1944 се жени за Янина, която е до него в най-тежките моменти. Тя го посреща в окупираната от немците Варшава, когато той бяга от Литва, окупирана от Сталин. Тя е до него през войната. Тя го придружава и в принудителното изгнание. Но изгнанието не започва веднага. 

След войната Милош е вече известно перо и е назначен за културно аташе в САЩ и Франция. Той популяризира полската култура, независимо от обвиненията в левичарство от страна на най-консервативните емигрантски кръгове. Те са заради търканията му с църквата, заради мнението му, че не всеки поляк трябва да бъде непременно католик и защото не мрази евреите, дори им помага по време на немската окупация. С други думи, Милош не е левичар, а по-скоро – либерал, но обвиненията остават. През 1950 обаче пък комунистите решават, че той не е достатъчно усърден, значи е предател, викат го във Варшава и му вземат паспорта. Това е ясен знак. С помощта на приятел, Милош си връща паспорта и иска политическо убежище във Франция, където се защитава и от полските консерватори, и от френските левичарски интелектуалци. Отначало живее раздвоен между мисълта за самоубийство и страхът, че полската тайна полиция ще го убие. Милош сътрудничи с емигрантското издателство „Култура” дори и след 1960, когато е поканен в Бъркли, Калифорния, за професор по славянска литература. Той пише и много други книги, но цял живот си остава поет. Както сам казва: „Съставен съм от противоречия, затова поезията за мен е по-добра форма от философията”. Без да е плакатна, поезията му е винаги ангажирана в нещо като вътрешно-философски спор. 

През 1980 Чеслав Милош получава Нобел за литература и това е изненада, но не и за онези, които познават творчеството му. През 1981 режимът вече не може да го спре, той стъпва на родна земя за първи път от 30 години и прави триумфален поход из страната. Това е времето, когато борбеният полски дух противопостави на комунизма своята огромна „Солидарност” и Милош е една от иконите на съпротивата. След промените той живее и в Краков, и в Бъркли, а накрая, през 2004, се установява завинаги в родната земя. „Не искам да бъда бог или герой. Просто искам да се превърна в дърво, да остарявам с векове и да не наранявам никого” – казва Чеслав Милош. Е, тялото му е погребано в криптата на една краковска църква, но се надявам, че духът му наистина се е вселил във вековно дърво. 


Още от категорията

"Мюзикъли от Холивуд" в концерт на Пловдивската опера

Гала концерт "Мюзикълите на Холивуд" ще се състои в Градския дом на културата в два поредни дни - този петък и събота.  В него са включени  фрагменти с н ай-доброто от мюзикълите, превърнали се във филмови класики: "Котките", "Фантомът на операта', "Кабаре", "Чикаго", "Човекът от Ла Манча","Брилянтин", "Вълшебникът от Оз", "Евита", "Цигулар на..

публикувано на 26.02.21 в 11:30

В "Срещите" - теория и практика на конспирацията

Тази събота „Срещите” отварят дума за особеностите на конспирацията и човечеството в конспирологията. Гости ще са Димитър Стоянович - историк, Валентин Вацев - геополитик и проф. Цветан Теофанов, един от най-добрите познавачи на исляма. Бъдете с Радио Пловдив, интересно е !

публикувано на 26.02.21 в 10:30

Работилница за мартеници стартира в Стария град

Работилница за мартеници отваря врати в Стария Пловдив. Началото ще бъде поставено днес в къща Стамболян от  Ванина Костадинова - директор на „Социално предприятие за хора с увреждания - Пловдив“, и директорът на ОИ "Старинен Пловдив" Богомил Грозев. Организаторите канят малки и големи на 26, 27 и 28-ми февруари от 10:00 до 16:00 ч. да заплитат..

публикувано на 26.02.21 в 06:47

Изложбата "Претвореното сътворено" гостува в Смолян

Изложбата "Претвореното сътворено" на Националния исторически музей ще бъде представена в залите на Регионалния исторически музей в Смолян. Експозицията гостува от днес в града по повод на 3 март.  Тя показва умалени макети на традиционни български носии, изработени в края на XX в. от Антония Велева - дългогодишен реставратор в НИМ...

публикувано на 26.02.21 в 06:21

"Фонтанът с ябълката" може да е новият символ на Пловдив

45-ма творци и общественици от Пловдив, между които Теодосий Спасов, Нери Терзиева, Любозар Фратев, художниците Ангел Гешев и Вихра Григорова, адвокатите Емилия Недва и Михаил Екимджиев, архитектите Валентин Маринов и Михаил Богданов, проф. Мария Шнитер и други, подкрепиха с подпис идеята на земеделския производител Красимир Кумчев и скулптора..

публикувано на 25.02.21 в 11:43