Страната е в момент на голяма неизвестност

Синдикатите, работодателските организации и правителството са постигнали съгласие по основните параметри на проектобюджета за 2026 г., съобщи министърът на финансите Теменужка Петкова на брифинг в Министерството на финансите след среща със социалните партньори. В понеделник ще заседава Националният съвет за тристранно сътрудничество, а след това и Министерският съвет, като целта е проектобюджетът да бъде внесен в Народното събрание в понеделник следобед.

Сред основните точки, по които е постигнат консенсус по време на разговорите, са запазване на размера на данък дивидент на 5 на сто, отказ от увеличаване на осигурителните вноски с 2 пр. пункта, отказ от задължението бизнесите да използват одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), отмяна на автоматичния механизъм за определяне размера на възнагражденията в сектори като "Отбрана“ и "Сигурност“. Синдикати и работодатели са договорили и размера на максималния осигурителен доход, който през 2026 г. ще бъде 2300 евро.

Министерството на финансите предвижда увеличение на възнагражденията на всички заети в обществения сектор с 10 на сто като част от общата политика по доходите.

Капиталовата програма ще бъде намалена с 450 млн. евро национално съфинансиране и с 300 млн. евро по европейски фондове и програми. 

В същото време ПП-ДБ внесоха вот на недоверие към правителството на Росен Желязков за провал в икономическата политика, като в деня на вота свикват нов протест. 

Според Александър Христов от Центъра за анализи на кризисни комуникации управляващите дадоха ясен знак, че ще омекнат и ще търсят варианти за компромис. Натискът на хората на улицата, на протестиращите, успя да калибрира това, което управляващите искаха да си позволят. То беше абсурдно, защото вземаха от работещите и наливаха в една полуработеща администрация, коментира той пред Радио Пловдив.

По думите му, когато едни сектори на администрацията биват облагодетелствани, други веднага започват да отварят уста като пиленца и това е трябвало да бъде предвидено.

Въпросът е обаче самовъзпроизвеждането на енергията в самия протест, коментира Христов. 

Колкото повече енергия се насъбира, толкова по-големи стават исканията. Съответно толкова по-трудни за осъществяване стават те. Видяхме преди беше само за бюджета, сега се иска и оставка на правителството. Това има както енергия от улицата, така и политически мотиви. Естествено, че  искат оставката на правителството, тези, които смятат, че биха могли от нови избори да излязат в по-добра позиция, съответно да имат повече власт, да имат повече депутати и така нататък. Това не е нищо лошо. Това си е съвсем нормална политическа акция и начин на на комуникация в политиката. 

Според него е нормално, когато има по-активни протести в тях да се включват все по-млади хора, защото това е напълно естествен процес.

Обикновено протестират тези, които са по-млади, независимо от това дали става въпрос за поколение, което към момента навършва 25 години или е на възраст между 35 и 45 години. Има някаква вълна, която увлича младите около някакви идеи. Дори исторически е било така. После се отмива, после те стават по-пасивни по отношение на това какво се случва на политическия терен. Не е задължително това да е лошо.

Александър Христов смята, че дали правителството ще оцелее или ще вървим на нови избори, ще зависи от следващите две седмици и от приемането или не на бюджета за 2026 година. Това е моментът на голямата неизвестност, каза той.