Неинформираното съгласие също повишава цените

Той припомня също, че търговците използват липсата на сравнителна информация, за да намаляват грамажа на продуктите (като кисело мляко или шоколад например), докато цената остава същата или се увеличава. Потребителят, който не сравнява цената за килограм, приема тези промени като „пазарни“, което позволява на търговците да трупат нерегламентирани печалби.

Липсата на информираност се експлоатира и чрез т.нар. „промоции“ или етикети „топ цена“. Потребителят се привлича в магазина с твърдението за най-ниска цена, която често не е вярна в сравнение с други обекти. Когато „промоцията“ приключи, потребителят вече е привикнал към цената и приема следващото повишение като естествено.

"Процесът на неинформиран избор при пазаруване е като участие в търг със затворени очи", дава пример Стоил Алипиев.

"Търговецът ви казва само колко ще платите в момента, но крие колко всъщност „количество“ купувате спрямо парите си. Тъй като не виждате реалната стойност на това, което печелите, вие продължавате да вдигате мизата (цената), вярвайки, че правите изгодна сделка, докато всъщност просто позволявате на организатора на търга да прибира все по-голяма печалба за все по-малко предлагане".