Когато апетитът не е глад или скритите механизми на храненето

Храната отдавна не е само средство за задоволяване на физическия глад. Все по-често тя се превръща в отговор на напрежение, тревожност, умора или самота, в бърз и достъпен начин да се справим с трудни емоции. Именно на тези невидими механизми е посветен безплатният уебинар „Когато апетитът не е глад: как стресът, хормоните и емоциите управляват храненето ни?“, който ще се проведе на 19 февруари, от 18:30 часа. 

Темата за емоционалното хранене става все по-актуална, защото проблемът се среща все по-често, както в медицинската, така и в психотерапевтичната практика. Това споделя психотерапевтът Динка Колева, която заедно с ендокринолога д-р Грета Вълканова организират уебинара. Те обединяват опита си, натрупан в серия от съвместни уъркшопи през последната година, за да предложат по-цялостен поглед към проблема.

„Все по-често виждаме, че зад трудностите с храненето стоят съвсем различни причини от чисто физическия глад.“

Според психотерапевта Динка Колева хроничният стрес и т.нар. „пандемия от дистрес“, в която живеем, създават условия храната да започне да изпълнява други функции – да успокоява, да компенсира липси или да помага за справяне с вътрешно напрежение.

Една от важните теми в уебинара е разбирането, че емоционалното хранене не е просто въпрос на воля. Причините за него са комплексни и включват както физиологични и хормонални процеси, така и психологически фактори. Медицинската страна на темата ще бъде представена от д-р Грета Вълканова, която ще обясни как биохимичните процеси в тялото влияят върху апетита и защо промяната на навици често е трудна, когато организмът дълго време е функционирал по определен начин. Как функционира центърът на апетита в мозъка? Какво представлява оста хипоталамус–хипофиза–надбъбреци и защо тя променя начина, по който се храним? Каква е ролята на кортизола, инсулина и глюкозата в т.нар. „спешен глад“? Защо понякога искаме точно определена храна - сладко, солено или пикантно ?

Психологическата част ще насочи вниманието към моделите, които формираме още в детството.

„Много често начинът, по който се храним като възрастни, има корени в ранните ни години – в семейната среда и в ролята, която храната е имала там. В много семейства грижата и любовта са били изразявани именно чрез храната, а тези връзки остават дълбоко несъзнателни. В моменти на самота или стрес човек инстинктивно посяга към познатия модел на утешение.“

Тази част на събитието включва още въпроси като : Защо храната често се превръща в утеха, награда или начин за справяне с трудни емоции? Какви здравословни начини имаме за саморегулация, освен чрез храната? Как да изградим пауза между импулса и действието?

В уебинара, както става ясно,  ще бъдат засегнати по-дълбоки пластове – семейни и родови модели, както и преживени травми, свързани с лишения, загуби или несигурност. Те също могат да влияят върху начина, по който се отнасяме към храната в настоящето.

„Когато не погледнем в дълбочина и не видим по-широката картина, промените често са краткотрайни и бързо се връщаме към старите навици.“

Целта на уебинара не е да предложи универсални решения, а да даде ориентация и повече яснота. Участниците ще получат възможност да погледнат персонално собствената си ситуация, да разпознаят факторите, които саботират промяната, и да открият отправна точка за по-осъзната работа върху себе си.

„Само волята не е достатъчна, важно е да има превенция и навременно разбиране, за да не се задълбочава този порочен кръг.“

Уебинарът е безплатен, но с предварително записване и без ограничение в броя на участниците. Фейсбук страницата на събитието дава допълнителна информация за записване и участие. Уебинарът ще продължи около час и половина и ще включва време за въпроси и отговори. Форматът дава възможност да се включат хора от различни градове и българи, живеещи в чужбина, които търсят по-добро разбиране за връзката между храненето, емоциите и здравето.