Проблемът на биологичното животновъдство е в липсата на пасища

Десетата Конференция за бъдещето на биологичното земеделие се проведе в рамките на тазгодишната АГРА в Международен панаир - Пловдив. Форумът на тема „Българското биоземеделие: с план, рекорден ръст и амбиции“ събра представители на биологичното растениевъдство и животновъдство от цялата страна.

Представени бяха подпомагането и държавните политики в сектор "Биоземеделие", а също проектите за изменение и допълнение на наредбата за прилагането на интервенциите при  биологичното растениевъдство и пчеларство, както и за наредбата за биологичното животновъдство. Двете проектонаредби са качени вчера на сайта на министерство на земеделието, обясниха от ведомството.

По време на презентациите стана ясно, че субсидиите, които ще бъдат предоставяни на животновъдите ще са в размер на 516 евро на хектар.

Според Благовеста Василева, която е биоживотновъд и е член на Българската асоциация по биопродукти, проблемът при тях е най-вече в липсата на достатъчно пасища. По думите ѝ интересът към биоживотновъдството у нас е голям, а до 2024 година от 20 000 хектара, пасищата са станали 70 000 хектара.

Василева допълни, че животновъдите са доволни, а наредбата за биологичното животновъдство е добре конструирана. Устройва ги и подпомагането, но българските животновъди нямат достатъчно земя, за да се възползват от този капацитет. Ако е обвързано с живоновъдство би било добре, но тъй като е обвързано с пасищата, не могат да използват и една десета от капацитета, защото имат много животни, но малко земя. 

Изнесени бяха и официални данни за броя на подпомаганите земеделци в сектора от фонд „Земеделие“. Според тях за 2025-а година са подадени близо 1670 заявления от биорастениевъди, като броят им в сравнение с предходната година е с близо 250 заявления повече или близо 17,5%. Сериозен е ръстът при биологичното растениевъдство в преход – над 36%, като заявленията там са над 1200. При биологичното пчеларство ръстът е с над 34%, а при биологичното животновъдство – с над 36 на сто, посочи главният експерт от фонда Христо Вълов. Присъстващите земеделци му зададоха и доста въпроси.

От презентацията на Вълов стана ясно, че за биологичното растениевъдство миналата година са изплатени близо 30 милиона евро, а за биопчеларство близо 7 милиона и 300 хиляди евро.

Според  Руска Бонева, която се занимава с биологично растениевъдство обаче, земеделското ведомство се вслушва повече в исканията на животновъдите за разлика от растениевъдите. Тя отглежда плодове в стопанството си край Нова Загора, като доскоро е произвеждала кайсии, сливи и други плодове, но напоследък набляга на дините и тиквите. Казва, че да се занимаваш с биоземеделие в България е много трудно и е възмутена от начина, по който държавата се отнася към проблема с вредителите и по-специално бръмбарът Черна златка.

След панела за състоянието на сектора конференцията продължи с ролята на науката, бизнеса и съветническите услуги за участие в проекти, изобретения и иновации.