Срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел завърши със споразумение за мерките срещу климатичните промени, които европейските лидери единодушно отчетоха като успех. Резултатът е добър и за България, която заедно с още осем страни от Централна и Източна Европа успя да извоюва справедлив подход в определянето на финансовата тежест между бедните и богатите в ЕС.
България и другите по-бедни държави няма да дават непосилни суми за ограничаване на вредните емисии в развиващите се страни. Техните дялове в общоевропейската финансова помощ, която се очаква да достигне 15 милиарда евро годишно, ще са съобразени с реалните им икономически възможности, а формулата за определянето им ще бъде разработена допълнително от специална работна група.
Българският премиер Бойко Борисов отчете този компромис като успех, защото по думите му, благодарение на него, страната ни ще спести поне по 40-50 милиона евро на година: Искахме в крайното решение да бъде вписан текст, който да гарантира, че няма ние да се явим донори на такива държави като Китай, Индия, Русия и че всъщност, когато трябва да се извърши плащане, да се съобразим с БВП и моментното финансово състояние на отделните държави.
Този компромис направи възможно и постигането на обща позиция на 27-те за климата. С нея ЕС запазва ролята си на глобален лидер в борбата с климатичните промени и има право да иска право да иска от другите по света да го следват, обобщи председателят на ЕК Жозе Барозу.
Това беше важен пробив, който ни дава нов импулс. Сега можем да погледнем останалия свят в очите и да кажем – ние, европейците, свършихме своята работа, ние сме готови за Копенхаген. Сега е ваш ред и очакваме да последвате нашия пример.
Европейските лидери напуснаха Брюксел усмихнати, с усещане за добре свършена работа и с обещание много скоро да се видят пак. Следващият месец, веднага след очакваната ратификация на Лисабонския договор в Чехия, им предстои отново да се съберат в Брюксел. Тогава ще има извънредна среща на върха, на която ще се обсъждат въпросите, които засега остават висящи – бъдещият президент и бъдещият външен министър на Евросъюза, от избирането на които ще зависи и разпределението на позициите в следващата Европейска комисия.
Българският премиер Бойко Борисов днес не посочи кой е неговият фаворит за президент, но каза, че подкрепата му за един или друг кандидат ще е съобразена с националния интерес. Дали Борисов би подкрепил Жан-Клод Юнкер срещу подкрепа от негова страна за по-бързото ни влизане в Еврозоната – премиерът отказа да отговори еднозначно на този въпрос, но подчерта:
Искам да кажа, че г-н Юнкер има отлични взаимоотношения с нас, обича България, за разлика от много други хора познава детайлно състоянието в момента и на бюджета, и финансовото положение в България и според мен това е предимство.
Най-оптимистично настроен си тръгна оттук Никола Саркози, който очаква Лисабонският договор да влезе в сила още на 1 декември. Така ЕС ще може да влезе в новата година с президент, външен министър и нова ЕК.
