Ливанският премиер Саад Харири формира правителство на националното единство, което включва представители на въоръженото ислямистко движение Хизбула и негови съюзници, с което сложи край на политическата безизходица, в която беше изпаднала разделената държава.
Необходими бяха 5 месеца на преговори и пазарлъци между мнозинството, подкрепяно от Вашингтон и Рияд и опозицията – близка до Иран и Сирия, за да бъде съставен сегашният екип от 30 министри, в който министър-председателят и неговите съюзници от мнозинството имат 15 министри, малцинството – 10 и президентът Мишел Слейман разполага с 5 министрества.
„Ние отваряме нова страница”- заяви министър-председателят Саад Харири, представяйки кабинета си. Всъщност Ливан има правителство, което много прилича на предишното, също на националното единство, отново компромисен кабинет, съставен много внимателно, за да се избегне политическите противоречия да се решават на улицата, с оръжие.
От 10-те министри на опозицията, Хизболла има 2-ма, което е малко предвид политическата му тежест. Шиитската партия, която участва за трети път във властта предпочете да остави постове на своите християнски съюзници от движението на Мишел Аун. В замяна, веднага след изборите Хизболла поиска да не се оспорва правото му да има военен арсенал, така наречените „оръжия на съпротивата”. И накрая, президентът Мишел Слейман отново е в позицията на арбитър с 5-има министри, между които тези на вътрешните работи и отбраната. По този начин Слеймна остава гарант на консенсуса.
Сближаването между Сирия и Саудитска Арабия, с голямо влияние в Ливан, допринесе за сформирането на кабинета. Но едва съставен, екипът вече среща първите си трудности – някои партии от мнозинството не са доволни от представянето си в него.