Моите очаквания винаги са били, че новият европейски комисар от България ще се казва Румяна Желева, заяви председателят на Народното събрание Цецка Цачева. Така тя коментира неофициално публикуваното писмо на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу до Европарламента.
Бившият външен министър, сега евродепутат от Партията на социалистите, Ивайло Калфин оцени като строго бюрократичен отговора на Барозу.
Аз мисля, че имаше прекалено силни очаквания за това писмо. В момента процедурата е такава, че г-н Барозу няма как да участва в нея. В момента решението е в парламента. Ако парламентът вземе решение г-жа Желева да бъде един от 26-те комисари плюс председателя на комисията, то това ще бъде на основата на огромен компромис, заради това основните политически групи да не разтурят тази принципна договорка, която имаха до сега, а няма да се дължи на нейните качества. Така че в момента въпросът е чисто политически, той няма отношение към председателя на комисията, заяви Калфин в предаването „Събота 150”.
Икономическият анализатор Тодор Ялъмов смята, че въпросът дали при Румяна Желева има конфликт на интереси също е политически, а не юридически.
Няма институция, която да може да вземе решение. Една скоба искам да отворя, в началото всички говориха за конфликт на интереси, но Законът за конфликт на интереси всъщност изобщо не третира евродепутатите и това е един съществен пропуск. И не е само това, в България всъщност няма институция, която да осъществява контрол по отношение на редица действия на членовете на Европейския парламент. Всичко е оставено в ръцете на Европарламента, заяви Ялъмов.
Според политолога Румяна Коларова процедурите на разпределение на ресорите на кандидатите за еврокомисари за изслушване в Европейския парламент са неадекватни на новия начин, по който се формира комисия. Тя прогнозира, че ако се стигне до гласуване на предложения състав на комисията в Европарламента, е малко вероятно тя да бъде бламирана.
Първо, искам да започна с процедурата за изслушване. От 1992 г. тя не е променяна. И пределно ясно е, че през 1992 г., когато сме имали 12 държави-членки, тя някак си може и да е била адекватна, когато Европейският парламент е бил с много малки правомощия, това е давало видимост на Европейския парламент. И второто, разбира се, то се говори и се очаква, че ще бъде променено, е начинът, по който се конструира комисията, посочи Румяна Коларова.
