Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Технически е възможно въвеждането на Данък върху европейските финансови транзакции, но по-важният въпрос е дали политически е осъществимо. За момента виждаме, че държави като САЩ, Китай, както и редица европейски страни като Великобритания и Швеция се противопоставят на такъв данък, признавайки възможния негативен ефект на подобна мярка върху цената на финансовия капитал, процента на възвращаемост на инвестициите, а оттам и на икономическия растеж и работните места. Това коментира в интервю за предаването „Събота 150” финансовият експерт Джеймс Уотсън.
Анализите на ЕК показват, че скокът на цената на капитала и преместването на част от бизнеса извън еврозоната може да доведе до падане на брутния продукт с една до три четвърти от процента, което означава загуба на 200 000 работни места. Вече имаше такъв прецедент с Швеция, която се опита да въведе едностранно Данък върху финансовите транзакции. Тогава видяхме как бързо страната беше напусната от редица финансови институции, добави той.
Според Уотсън, банките ще прехвърлят част от тежестта на този данък върху потребителите:
Този данък често е представен като начин да се накара финансовия сектор да плати своя дял от цената на кризата, но всички анализи показват, че цената ще се плати от потребителите и най-вече от инвеститорите. Затова ние се притесняваме от поскъпването на капитала, което е свързано с инвестициите и растежа. Ние не сме против нуждата от регулация на финансовите услуги чрез т.нар. споразумение „Базел 3”. Тук става дума да се намери подходящия инструмент, за да се реши конкретният проблем. Данъкът върху финансовите транзакции не е такъв. Мисля, се води неподходящ политически дебат в неподходящото време.
