Миниатюрна дама, върху чието тяло тежките тренировки са оставили отпечатък, с изключително силен дух и блестящ поглед, Катрин Поузин е изключително емоционална и завладяваща събеседничка, която непрекъснато вплита в разговора и музика, и жестове. Американската хореографка Катрин Поузин гостува за първи път в България миналата година с постановката си „Stepping Stones” по проекта „Американски балет за България”. Със стипендия Fullbraight този сезон тя води академичен курс „Изкуството на хореографията” в Нов български университет и продължава да работи с трупата на Националната опера и балет в София, където на 19 и 20, 28 и 29 април ще представи своята постановка „Шехерезада”.
Катрин Поузин показва движенията, които иска от балетистите да изпълнят, и споделя: Аз научих една много важна дума, която всеки хореограф трябва да знае – „съжалявам”, защото моят танц е много труден. И така: Съжалявам, пам, пам, пам… Работим по този начин.
За българските танцьори Поузин смята, че са прекрасни: Те имат труден живот, не са заможни, не са от хайлайфа, както в Америка, където повечето балетисти са богати… Когато танцуват, личи искрено разбиране какво е да си артист не заради възможностите, а заради желанието да бъдеш артист. Те не са деца, чиито богати родители са плащали за балетни уроци и пачки. Важна е традицията! Те живеят с балета! Така че за мен, като хореограф е страхотно, да виждам връзката и пълното отдаване на стъпката, на движението…
Според хореографката най-важното за модерния балет е това, че отразява нашето време, в което няма правилно и грешно, а основно е търсенето, промяната, непознатото, новото…
Балетът се заражда в двора на Луи XV - Кралят Слънце. „Ваше Величество!” – и поклон, „Ваше Величество!” – и маниерничене... Но нашето време няма „Ваше Величество!” Аз се опитвам да съчетавам класически и модерен балет и да постигна нещо ново – наречете го фюжън, cross и т.н… Сложността за един артист е да премине от едната в другата техника. Много е трудно! Това е вечна битка! Например някои отказват да правят специфичните движения, конвулсиите, които въвежда Марта Греъм. Да погледнем и към творчеството на Иржи Килиан - колкото по-опасна е една комбинация, толкова по-красива е на сцената.
Американската хореографка гледа с насмешка на най-големите заблуди за балетното изкуство, разпространени днес, а за „Черният лебед” смята:
Това е сапунена опера… Балетът има нужда от промяна. Трябва да отразява живота на хората. Вероятно не става въпрос за неразбиране, когато хората казват: „Аз не гледам балет, аз ходя на театър, на кино…“ Защото балетът на 21 век трябва да бъде адекватен на съвремието. Някои хора гледат например „Лебедово езеро” веднъж и никога повече, защото не се свързват с него. Баланчин пренася балетното изкуство в ХХ век, а ако беше жив сега, вероятно щеше да направи нещо друго, нещо ново! Сега ние трябва да пренесем балетното изкуство в 21 век! Интернет, глобализация, срив на икономиката... - вярвам, че балетът може да изразява всичко това и бих искала моето изкуство да бъде глас за промяна, за размисъл. Аз не правя политика, аз се изразявам чрез метафори, допълва Катрин Поузин.
Цялото интервю на Росица Кавалджиева с американската хорографка Катрин Поузин можете да чуете в звуковия файл.
