Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Вторият спасителен план за Гърция с участието на европейските данъкоплатци и частните банки практически бе задействан снощи след формализирането на предложението за замяна на облигации, което направи правителството в Атина. Условията по финансовата помощ за намаляване на гръцкия дълг се тиражират цяла седмица от медиите, но само малцина финансови технократи разбират какво се крие зад сделката.
Главният икономист на Юробанк Платонас Монокрусос твърди, че е един от първите, които са анализирали подробно мерките в споразумението и оптимистично вярва, че то ще донесе значително подобрение платежоспособността на Гърция, намаляване на дълговете й и спестяване на пари от по-ниските лихви. Предстоящите предсрочни избори ще са първият тест за издръжливостта на плана за спасение, смята той.
Нуждите от вземане на кредити ще бъдат покрити напълно до края на 2014 г., а тези за периода 2015-2020 г. ще спаднат драматично – под 50 млрд. евро. След този период вероятно ще се набави ново външно финансиране чрез повече усвояване на еврофондове или с приходи от приватизация. Изобщо не съм съгласен с някои чужди икономисти и институти, които твърдят, че Гърция трябвало да излезе от еврозоната. Това е глупаво и опростенческо мислене.
Досегашните мерки за строги икономии обаче доведоха до пълна рецесия и безработица, а социалните лидери в страната не са готови да приемат още. Мнозинството синдикалисти, предприемачи и работодатели не вярват, че рецептата на ЕС и МВФ е правилна за Гърция.
Председателят на градския комитет в Атина на Обединените гръцки синдикати смята: Вторият меморандум просто забавя нещата и фактически ще завършат с катастрофа, която очевидно не е в полза на Гърция. Резултатът през следващите 2 години ще бъдат нови 280 хил. безработни.
Според синдикатите дупките в бюджета не могат да се запълнят заради корумпираният елит и богатите частници, които не си плащат данъците.
Това е лоша сделка, каквато беше и първата през 2010 г., смята и председателят на Атинската търговско-индустриална камара.
Все пак гръцкият бизнес се надява на диалог с политиците, за да прокара заедно с пакета и други адекватни, според тях, реформи за стимулиране на частния сектор. Зам.-кметът на Атина Калиопи Янопуло признава, че нейната партия ПАСОК е пропуснала шанса да наложи прозрачност на финансите и данъците и да притисне олигархията.
