На 28 юли 1922 г., в Окръжно № 17743, министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски огласява решението на министерството денят 1 ноември - ден на св. Йоан Рилски - да бъде обявен за празник на българските будители. Празник на българския народен гений, на който да се отдава почит към големите фигури в българската история, обществени и културни дейци, положили основата на нашия културен и политически живот... Да има поне един-единствен ден, в който отдадеността им към духовността на нацията, техните светли дела, и образци на безрезервно изпълнен отечествен, национален и граждански дълг, да бъдат издигани в култ..
До идеята да си имаме и такъв уникален празник, посветен на радетелите за българска духовност, се достига благодарение на българските читалища културни огнища с тяхната обществено-полезна и просветна дейност.
Преди повече от 150 години се поставя началото на най-самобитното и уникално наше българско дело - читалищната дейност. Чрез тези музеи на духа успяваме да съхраним националната си самобитност, култура, традиции... Укрепването на тази уникална институция, развита с много любов от българите, води след себе си създаването на широко достъпните обществено-читалищни библиотеки и читални. Когато на 12.11.1920 г., от трибуната на Народното събрание Стоян Омарчевски излага мотивите за приемане на Закон за учредяване на достъпни народни библиотеки, завършва речта си с призива: “Нека покрием страната си с тях. Народът ще ни благодари един ден за тази предвидливост...”
А дали е така? Оценява ли народът тези усилия и какво е отношението ни днес към читалищата и тяхната дейност? Има ли все още будители и срещат ли те благодарността на обществото?
Отново наш събеседник е проф. Евгений Сачев, този път в качеството си на общественик и читалищен деец, и представител на Съюза на народните читалища.
Предаването “Европейски паралели - за музея, за галерията” може да слушате в събота, 31 октомври от 15.00 часа.
