В оперната вечер директно от Метрополитън опера в Ню Йорк ще излъчим спектакъла “Хофманови разкази” - лебедовата песен на композитора Жак Офенбах, наричан “Парижкия Орфей” и “Моцарт от Шанз Елизе”. На пръсти се броят постановките в най-новата история на МЕТ, които да са претърпяли толкова много инциденти със своите състави, както новата продукция на “Хофманови разкази” с режисьор Бартлет Шър. В самото начало проектът предлага най-доброто от най-доброто, с което разполага съвременният оперен свят.
За ролята на вечно влюбения поет Хофман е ангажиран Роландо Вилясон, считан в последните няколко сезона за най-талантлив интерпретатор на френски репертоар. Неговата звездна партньорка от “Травиата” и “Манон”, красавицата Анна Нетребко, е обещала, че ще изпълни и четирите главни женски партии: Олимпия, Антония, Жулиета и Стела, което би я направило осма сред изпълнителките в историята на МЕТ, поели такова предизвикателство. По същия начин четирите “злодейски” роли са приети от авторитетния звезден бас Рене Папе. А за партията на Никлаус, верния приятел на Хофман, се водят преговори с елегантната латвийка Елина Гаранча, на която, според вътрешна информация от театъра, и предстои изключително бъдеще на сцената на МЕТ.
Към средата на лятото на 2009 нищо от замисленото не е сигурно. Още през април се оказва, че Вилясон няма да пее Хофман. Красивият тенор е в очевидна вокална криза в последните месеци. После обявява, че има киста на гласните струни, тъй че отказва всичките си ангажименти до края на 2009. Месец по-късно Рене Папе също отпада. Коментарът е, че е решил да не попълва репертоара си именно с тези роли - и Папе е заменен от Алан Хелд. След това и Нетребко решава, че по-добре и по-сигурно за кариерата й е да изпее само партиите на Антония и Стела, вместо да се мъчи с колоратурите на Олимпия и низините на Жулиета. Така последните две роли са дадени на Катлийн Ким и Екатерина Губанова. А когато Анжела Георгиу се отказва от новата “Кармен” на МЕТ и мястото й заема Елина Гаранча, латвийката е заменена от Кейт Линдзи в ролята на Никлаус. От Вилясон ролята на Хофман отиде при малтиеца Джоузеф Калея - талантлив 31-годишен тенор, спечелил много похвали и възторзи в последните няколко сезона с лиричен репертоар (Неморино, Херцогът, Алфредо), но описващ самия себе си като човек, притежаващ импулсивността на Хофман. Е, поне хорът и оркестърът на Метрополитън остават същите, както и звездният главен диригент - Джеймс Ливайн; постановчикът Бартлет Шър е сред най-харесваните режисьори в съвременния музикален театър, неотдавна отличен с награда “Тони” за постановката на “Южния Пасифик” на Роджърс и Хамърстейн. Шър споделя, че някои негови колеги, работили върху “Хофманови разкази”, твърде много се занимават с прочутия писател Е. Т. А. Хофман, който всъщност е главен герой на творбата. “За мен обаче, казва Шър, операта има много повече общо със своя композитор Офенбах. Да, Хофман е интересен, но аз не го намирам чак толкова интересен. Много повече ме интересува какво от творчеството му, и как е вдъхновило Офенбах, и какво общо имат приказките на Хофман с живота на самия Офенбах...” В края на краищата, размислите на режисьора го отвеждат до един друг автор, многократно сравняван и свързван с Хофман ,и това е Франц Кафка - “класическият аутсайдер”, отчужденият, двойнствен, асимилиран европейски евреин - защото Офенбах също е евреин, макар и приел католицизма и женен за католичка.
Всичко това, да се надяваме, не е попречило на диригента, съставите и солистите, да претворят партитурата на “Хофманови разкази” по най-добрия съвременен начин. Премиерата бе на 3 декември и премина много успешно - да се надяваме, че спектакълът на 19 ще бъде още по-хубав.
Съдържанието на операта може да прочетете тук.
събота, 19 декември от 20.00 часа
