Ако изобщо може да има град в света, на който да подхожда названието „уникален”, то без съмнение това е Венеция! Векове наред тя е пленявала и продължава да пленява въображението на всички - творци, изследователи, завоеватели, туристи... Онези, които не са я виждали, мечтаят да я посетят; а онези, които вече са имали това щастие, с удоволствие биха се върнали тук отново. И то не само веднъж! Венеция крие магическото очарование на една оживяла приказка. Тук фантазията и реалността се преплитат по толкова необясним начин, че съзнанието просто отказва да се бори и изоставя законите на логиката, давайки превес на емоциите...
Любимо място на всички влюбени по света, Венеция е едновременно вечна и непрекъснато променяща се. Не бих казала като в песента на Шарл Азнавур, че е „тъжна” - тя просто е надарена със способността (или по-точно - привилегията!) да бъде винаги различна! Всяко облаче, преминало по прочутото венецианско небе променя цвета му, както и цвета на водите в Канале Гранде; неизменно красива, Венеция е една през пролетта, друга - през лятото и есента, и съвсем различна - през зимата! Играта на светлосенките над нея всеки път й придава различна атмосфера, сякаш градът е жив човек, който сменя настроенията си; а в същото време Дворецът на Дождите се извисява непоклатим и величествен - досущ както в онези славни времена, когато Венеция е била могъща самостоятелна република и е диктувала законите не само в търговията, но и в политиката и модата...
Има нещо странно в усещането да бродиш из този град - сякаш с помощта на някаква машина на времето си се върнал векове, векове назад. Уж си „модерен” гражданин на 21 столетие, а всеки момент очакваш иззад някоя тясна криволичеща уличка да те пресрещне развеселен средновековен благородник, който, закрил лицето си с една от прочутите венециански маски, отива да се забавлява. Не случайно Венеция винаги е предизвиквала толкова хвалебствия от страна на велики писатели и пътешественици. Тя наистина е била, и си остава феномен: La Serenissima - Най-ведрата Република!
Тук всичко е неподражаемо – природата, архитектурата, стилът, уникална смесица между Изтока и Запада, и най-вече - духът, дал простор на фантазията и творчеството на десетки творци, сред които са художниците Тициан, Каналето и Модилияни, драматурга Карло Голдони, композиторите Вивалди, Албинони и Монтеверди. От Венеция е вдъхновен дори и гениалният Шекспир, който през 1596 година създава прочутата си романтична комедия „Венецианският търговец”. А колко филми са посветени на този град... дори не се наемам да ги изброя всичките! Обещавам да ви припомня обаче емблематичните мелодии, които звучаха в един от тях: „Венецианска загадка”.
Какво още ще слушаме? Любими италиански канцонети, по традиция изпълнявани от венецианските гондолиери; музика от двама гениални венециански композитори - Антонио Вивалди и Томазо Албинони, както и от Клаудио Монтеверди, който макар да не е роден във Венеция, е прекарал тук по-значителната част от живота си. Ще ви запозная с два световноизвестни състава, специализирали се в областта на бароковата музика - „Венецианският камерен оркестър” с диригент Андреа Маркон и прочутият ансамбъл I Solisti Veneti, ръководен от диригента Клаудио Шимоне. А после ще си припомним две популярни творби, посветени на Венеция - Тарантелата из „Години на странстване” от Лист, и Вариациите по тема от „Карнавал във Венеция” в интерпретация на брилянтния тромпетист Морис Андре...
Естествено, няма да пропусна да ви разкажа и любопитната история на прочутия Оперен театър La Fenice, който подобно на птицата Феникс три пъти буквално възкръсва от пепелта. А за „десерт” ще ви предложа жизнерадостно настроение с „хитовия” ансамбъл „Рондо Венециано”.
неделя, 21 февруари от 19.30 часа
