Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Поетът Пламен Киров днес има юбилей. Роден е на 29 март 1961 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски”. Работил е в издателство „Български писател”. Автор на стихосбирките „…И надеждата не е лош гроб” (1994), „Хоризонтът солен на плътта” (1996), „В късната пролет на лятото” (1999), „Аз – кръстопътен” (2003). Носител е на национални литературни награди за поезия и проза. Член на СБП. Сега издателство „Жанет 45” подготвя за печат новата му поетична книга „Къща в небето”. От нея ви предлагаме стихотворението, получило първата национална награда на Славейковия конкурс в Трявна.
Църквата на Беренде или потъване в стенописите
На баща ми
Тече Нишава към града на Константин*.
А църквата събира свойте призраци и кръстовете й ръце разперват над изворите на кръвта ми.
„Със този знак ще победиш.”
Но аз съм жив. Не искам никого да побеждавам и само съм се спрял на прага към детството на своя праживот, към онова Средновековие, когато са се раждали светци и въздухът е светел от лицата им. И даже хоросанът светел...
Потънаха във стенописите баща ми и дедите ми и другите потънаха. И в мрака светят като ангели, родени, за да гледат в Бога, като че в децата си.
Да гледат сватби, рождества и смърти, сватби, рождества и смърти, смърти, смърти, смърти... И сватби. Рождества.
Не ме познават. И не ги познавам. Не искам никого да побеждавам – аз искам само пътя към дома си, към църквата на свойта кръв, към извора, към тишината, със която ще потъна във хоросана.
Към любовта, с която ще обичам, без да познавам никого. И без да ме познават.
Тече Нишава към града на Константин.
А аз стоя на прага на кръвта си, просветват в мен дихания, като икони, и моето Средновековие изгрява във стенописа на нощта.
*Град Найсос (Ниш) е родното място на император Константин Велики