По следите на няколко истории, които прескачат от Финландия в България и обратно, тръгна мултилингвистичният екип от БНР и YLE (Финландското радио) още преди много месеци. Някои от историите са започнали преди 135 години, когато един финландски лейбгвардейски полк в 7.20 сутринта се качва на влака на гара Хелзинки, за да изпълни свещения си дълг към Негово Величество Александър ІІ и да стигне до България, изчезнала от картата на Европа по онова време, и тези истории още не са свършили. Други са започнали още по-рано, по време на кръстоносните походи, когато финландци отново или може би тогава наистина е бил първият път, кой знае, прекосяват Европа и накрая пресичат и Дунав в нашата посока.
Други са започнали в имението Сееста на благородническата фамилия Ернрот, където един бъдещ генерал-лейтенант, дълго преди да се сражава начело на 11 пехотна девизия в България и да бъде министър-председател на България, чете “Дон Кихот” и надписва книжката, за да се знае, че си е неговата. Други истории са от много по-късно, например от 80-те, когато финландски туристи с тримесечно бебе идват в хотел “Морените” на Витоша и посещават Рилския манастир. На майката навсякъде се оказва съдействие и се приготвя отделна стая, за да кърми бебето, защото: “Вие сте се били за нас!”, а по онова време никой от семейството туристи не подозира, че това е вярно в най-буквалното значение. Прачичовците на бащата наистина са се били наблизо, при Горни Дъбник и Пловдив. И съвсем сигурно са пътували с онзи влак, дето тръгва в 7.20 от Хелзинки, при това във време, когато железниците са били току-що построени, много модни и все още неизпробвани, а гарите - едва ли не вторите след църквите пространства на динамични социални контакти, обаче по светски много по-привлекателни.
Кой още е бил в онзи влак, който градоначалниците са посрещали на всяка гара с церемонии и партита? Какво още освен клетвата пред царя, воинската чест и прочетените във вестниците описания за тримесечната безнадеждна обсада на Плевна (Плевен) и кръвожадността на турския башибозук е занимавало мислите на пътниците във влака? Какво се случва преди това там – в Тампере, Хелзинки, Турку, Хааменлинна - и след това тук – в Свищов, Горна Студена, Бъркач, Горни Дъбник, Правец, София, Пловдив, река Марица, Одрин?
Всичко това е обект на изображение в “Един по-дълъг път до полето на боя” документален мултимедиен финландско-български радиопроект, съвместна продукция на БиНар радио, програма “Христо Ботев” и Финландското радио.
По публикацията работи: Даниела Манолова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
