По повод 100 г. от рождението на проф. Живко Ошавков, създател и първи директор на Института по социология при БАН, днес отделяме време за дискусия на тема „Мястото на съвременната социология в политиката и отговорността й за знанието на гражданското общество у нас” с участието на социолозите Марчела Абрашева, изпълнителен директор на ББСС „Галъп”, Стоян Михайлов, доскоро председател на Българската асоциация за маркетингови изследвания и проучвания и Ивайло Богомилов, настоящия председател на асоциацията.
Марчела Абрашева:
Ще започна с това, че България е имал щастието да има проф. Ошавков. В другите социалистически страни не е имало такива пионери, които да съумеят да убедят тогавашната власт, че социологията е важна и приложима наука и има нужда от нея. Сега за доверието. Хората може би са забравили, че точно социологията от 1995 г. насам два часа след избори дава много точна картина за случилото се.
Демокрацията се развива успоредно с възможността да се ползва социологията.
Единствената страна без такива проучвания е Албания, но тя няма славата на много демократична държава. В нашето много политизирано общество социологическите проучвания, независимо от техните кусури, осъществяват една много важна функция. Те дават на хората представа какво мислят другите и са все пак гаранция за прозрачност на процесите. На годишнината на проф. Ошавков все пак трябва и да се зарадваме на постигнатото в социологията, защото въпреки някои недостатъци, то има своята стойност. Основната гаранция за обективността е хората, до които ние стигаме, да имат минимално доверие към социолозите и да отговарят обективно. Професионалния спор за представителността е много важен за всички нас. Много ми се иска всички ние – социолозите да ограничим аспекта за отстраняване на данни. Хората трябва да свикнат, че ние отчитаме и различни от техните мнения. Нали това е целта на социологията, да се чуят и противни гледни точки. И в момента събитията поставят пред нас огромни предизвикателства. В цял свят вече навлизат новите технологии – анкетиране по телефона, онлайн питания и пр. В по-развитите общества са свикнали да бъдат питани вече 80 г., а ние тук само за 20 г. се оплакваме. Всичко е въпрос на взаимно желание за разкриване на истината в обществото. Независимо от симпатии, антипатии, скандали в гилдията и т.н. съм убедена, че голямата част от нас наистина имат добрата воля да се опитат да разберат какво мисли обществото и да му го предоставят. Социологическите проучвания, които се публикуват, отбелязват по чия поръчка е изследването. Това е законово уредено вече. Проблемът не е в това. Проблемът е, че много често повечето от колегите се опитват да обяснят валидността на данните си. Когато се интерпретират данни, е добре да се спомене и какво те не казват. Малко тясно се опитваме да интерпретираме данните и да търсим кой е виновен и какво ще става.
Ивайло Богомилов:
Връщам се към доверието. Дали вярват или не вярват на социологията, това е част от нашето ежедневие. Става въпрос за интерпретиране на данни, което налага социолозите да загърбят своите политически пристрастия при работата си и представянето на данните. Силата на социолозите е, че те трябва да могат да възприемат различни гледни точки при анализа и не трябва да забравят това.
Всъщност изследванията са един инструмент в работата на социологията и вярвам в добросъвестната работа на агенциите. Нашата общност е достатъчно професионализирана, но в търсенето на сензацията при изнасяне на данни се забравят много професионални стандарти, скучни наглед. Това е изключително важно в работата ни. Не е необходимо всички участници да спазват етични норми, но стандартите трябва да се спазват по веригата. В нашето динамично общество хората получават информация, но сами решават какво да правят. Ако те не могат да анализират за себе си информацията, не им е виновна социологията.
Стоян Михайлов:
Има дебат в момента за понятието „представителност”. Има две ясно разграничени позиции по тази тема. Академичната социология по-скоро залага на класическия тип случайни статистически извадки, които само и единствено могат да бъда представителни. Целият проблем е, че в нашата практика много трудно могат да бъдат формирани такива извадки, защото се изисква изчерпателен списък на всички граждани на страната ни, а такъв няма. Другият подход е този, който ползват всички агенции според възможностите си. Колкото до анкетьорите, те се припокриват за отделните агенции, защото не е възможно всяка агенция да има самостоятелна анкетьорска мрежа. Ако ми разрешите ще спомена, че търсенето на сензации засяга най-вече медиите. От друга страна, социологическата общност следи, когато от нея излизат хора, които не я представят добре. Културата при ползването на социологически данни има доста да се запълва. От друга страна, медиите са тези, които представят данните от едно изследване, което налага с това да се занимават хора с усет към представянето. Когато се изнасят данни от изследване, те трябва да съдържат важни неща- поръчител, типа извадка, как е набрана информацията, къде е правено изследването и в кой период от време.
Това са задължителни атрибути, които ако липсват предизвикат съмнение във валидността и коректността и данните увисват. Имаме 14 агенции в Асоциацията на маркетинговите агенции и съм убеден, че всяка от тях е достатъчно коректна и професионална, когато оповестява данни от изследвания. Винаги има възможност за сравнение между различните агенции. Обикновено данните са в близки граници, което само по себе си валидизира тези данни. Ако спазваме правилата, доверието само по себе си няма да бъде тема. Надявам се да го постигнем.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
