Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кремиковският манастир „Св. Георги Победоносец”

Църквите „Св. Георги” /на преден план/ и „Покров на Пресвета Богородица” в двора на Кремикосвския манастир
Снимка: доц. Валентина Шарланова

Манастирът „Св. Георги Победоносец” се намира на около 24 км североизточно от София, високо над квартал Кремиковци, в южните склонове на Стара планина, сред изключително красива природа. В Средновековието обителта била една от четиринайсетте, образували комплекса от манастири „Софийска Света гора”. Предание разказва, че манастирът е построен от един от последните български царе – Иван Александър, през ХІV век, по време на Второто българско царство. Той бил разрушен от османските завоеватели, вероятно когато била превзета близката крепост. Въздигнат е отново след стотина години, през 1497 г. от болярина Радивой от София. Това е вторият възстановен манастир от „Софийската Света гора” след Драгалевския. Начинанието е подпомогнато от софийския митрополит Йоан Калевит, който освещава църквата в манастира, издигната на мястото на разрушената, в чест на св. Георги Победоносец през 1493г. Оттогава в обителта тече интензивен духовен живот.

Най-старата сграда в манастирския комплекс е църквата „Св. Георги”, изградена от камък и тухли. Светлината прониква в нея през три тесни прозорчета. Безспорно най-голяма художествена стойност сред стенописите в храма има ктиторският портрет. Надписът върху него съобщава, че през 1493 г. богатият местен болярин Радивой възобновил и изографисал църквата. Това направил в памет на починалите си през предишната година деца Тодор и Драгана, които умрели вероятно вследствие на чумната епидемия в Софийско. Затова в ктиторския портрет те са изобразени със скръстени ръце като покойници. Според други легенди, децата се разболели от страшната болест на връщане от Божи гроб, където семейството било на поклонение. При реставрационни работи през 1987 г. в наоса на църквата са разкрити 4 гроба на деца на възраст между 3 и 9 години. Вероятно два от тях са на децата на Радивой. В ктиторския портрет са изобразени и жената на болярина – Теодора, и софийският митрополит Калевит.

Ктиторският портрет в църквата „Св. Георги”

Близо четири века Кремиковската обител пазела мощи от загиналия за христовата вяра на 10 февруари 1515 г. Георги Нови Софийски, канонизиран за светец. Според старо предание те са намерени от един овчар в пепелта, където Георги бил изгорен и над която „светела звезда”. Овчарят пазил мощите трийсет години. Една нощ му се присънил св. Георги и му заръчал да ги занесе в Кремиковския манастир. Нетленната кост, обкована в злато и сребро, още през XVIII в. е поставена в дървена ракла. По-късно светите мощи са съхранявани в специално изработено сребърно ковчеже, с тънка позлатена плоча с отвор, за да се вижда костта под нея. Мощите на св. Георги Софийски били една от причините хората от околните села да възприемат и почитат обителта като свято място. Тук за изцеление и поклонение идвали вярващи и от далечни краища, за което разказват преписки по запазените книги от манастира. Векове по-късно, през 1952, в първите години на комунистическото управление, прогонените от Кремиковския манастир монахини пренесли светите мощи в Драгалевската обител, където те се съхраняват и днес.

Кремиковският манастир играел важна роля в книжовния живот на областта и през Възраждането, когато в него се подготвяли книжовници и се извършвал обмен на ръкописи. Най-голям интерес представлява прочутото Кремиковско четвероевангелие, ценен ръкопис от 1497 г., продължител на книжовната традиция на патриарх Евтимий Търновски. Днес евангелието се намира в Църковния историко-археологически музей в София. То съдържа 307 листа, изписано е много грижливо с едър шрифт, с красиви винетки и главни букви. Дълго време е ползвано като богослужебно евангелие в манастира. През ХVІ век му е направен сребърен обков с позлата. В библиотеката на обителта се намирало и евангелие от 1579 г. от поп Йоан Кратовски, изработено с богати златобагрени орнаменти. Интересна църковна старина от манастира бил каменен свещник от ХV в. във вид на колона. Дело бил на майстор Вучо, вероятно роднина на болярина-ктитор на манастира. По средата на свещника имало надпис, който съобщавал кога е направен и кой го е поръчал.

Подобно на другите духовни обители, и Кремиковският манастир бил съпричастен към националноосвободителната борба на българския народ срещу османската власт. Паметна плоча до входната врата напомня, че през м. юни 1876 г., след разгрома на Ботевата чета, в една от килиите му се укривал вторият знаменосец на четата – Димитър Стефанов-Казака. Турците научили, че в манастира се крие четник и поискали предаването му. Тогавашния игумен хаджи Авксентий скрил четника в хралупата на дърво в гората. След няколко дни турска потеря го открила и убила. На мястото на гибелта му през 1912 г. е изграден паметник, обявен по-късно за паметник на културата.

Стенописи в църквата „Св. Георги”

След Освобождението на България, Кремиковският манастир почти постоянно е обитаван и поддържан. В миналото той бил мъжки. През 1879 г. в обителта пристигат монахини бежанки от Малешевско, Македония, които допринасят за оживлението и популярността на светата обител. През 1901 г. в манастирския двор започва изграждането на нова голяма църква – „Покров на Пресвета Богородица”, осветена през 1907 г. Тя е внушителен храм с красиви дърворезби и майсторски рисувана икона на Св. Богородица.

До 1947 г. манастира обитават 32 монахини, занимаващи се със земеделие и отглеждане на животни. През 1952-1953 г. гвардейски полк завзема светата обител, построява бункер и войниците ползват сградите за живеене. Част от постройките са изгорени, куполът на новата църква е надупчен от куршуми, стъклата й са разбити... Много от стенописите в старата църква били замазани с вар. Сестрите монахини са изгонени и част от тях се преселват в Драгалевската обител. Военните останали в Кремиковския манастир 18 години. По-късно в него се настаняват работници – строители и ученици от занаятчийски школи.

Около 1970 г. част от монахините се завръщат в обителта и я възстановяват. Много родолюбиви дарители – частни лица и стопански фирми, поддържат днес Кремиковския манастир. Реставрацията на стенописите в старата манастирска църква започват през 1980 г. и с малки прекъсвания продължават до 2003 г. На 18 януари 2010 г., в деня на св. Антоний Велики, в Кремиковската света обител беше осветен нов параклис, посветен на светеца.

Днес в малката манастирска църква не се служи. Наскоро от западната й страна бе прибавен нов остъклен притвор. Манастирът е много посещаван от вярващи от Кремиковци, близките села и София. Храмовият празник на обителта е денят на свети Георги Победоносец, наричан от българите Гергьовден. На празника много хора дават курбани за здраве и благополучие. На 15 август – Успение на Света Богородица, в Кремиковския манастир също се организира голям празник с курбан.

Старата манастирска църква е обявена за паметник на културата през 1969 г. В наши дни Кремиковският манастир е действащ, отворен е всеки ден за посетители и в него редовно се прави църковна служба. Той е много посещаван и добре поддържан. Природата наоколо е изключително красива и това го прави приятно място за излет на софиянци и хора от околността, а от двора му се разкрива впечатляваща гледка към Софийското поле.

Снимки: доц. Валентина Шарланова

По публикацията работи: доц. Валентина Шарланова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна