Започваме тази рубрика в навечерието на 24-ти май - празника на азбуката, която днес е известна като кирилица. В тази рубрика през спомените за него и през архивните записи на Петър Увалиев от Би Би Си - Лондон и Златния фонд на БНР ще търсим отговора на въпроса за присъствието му в историята на словестността, радиопублицистиката и социално-културния анализ.
От Златния фонд на БНР разбираме защо азбуката е толкова важна за Петър Увалиев и как този празник става най-необходимият му български празник заради съдбата да броди сред чуждестранни брътвежи и чужди чужбини.
Буквите са чудотворци, които преобразяват звука в знак и знака в значение. Според Увалиев от кирилицата по-сдържано красноречива гледка няма, тя малко показва, но много казва, за разлика от разточителната латиница. Увалиев споделя, че кирилицата е "патерицата, на която се опирам при многолетното си странстване из върлините и чукарите на няколко езика. Той нарича азбуката живец на живота. Записът е от слово на Петър Увалиев за 24-ти май 1997 г.
Доц. Огнян Ковачев (преподавател по западно-европейска литература в СУ "Св. Климент Охридски"), като представител на Фондация "Увалиеви", разказва накратко сложния биографичен път на Петър Увалиев. Доц. Ковачев нарича Увалиев "Познатият - непознат" и споделя за първата си среща с неговото живо слово, когато Увалиев, в средата на 90-те години на миналия век произнася "Похвално слово за словото".
Възторгът на Петър Увалиев по отношение на словото е заразителен и нестихващ. Сам той го обяснява като резултат от дългото бродене в безкрайните светове, които представляват чуждите езици... достатъчно много на брой в живота на Петър Увалиев. Той владее английски, испански, италиански, френски, немски, старогръцки, латински и някои балкански езици.
Петър Увалиев е роден на 12-и януари 1915 г. в София в семейството на преподаватели по френски език. Учи в италианското училище в София, след това в колежа "Свети Августин" в Пловдив, завършва право и държавни науки в Софийския университет, постъпва на работа в Министерството на външните работи. Започва кариерата си като дипломат през 30-те години на ХХ век.
Радиото обаче става особено важно място за Петър Увалиев, защото след решението му да емигрира, остава в Англия през 1948 година и започва да работи като радиожурналист в Би Би Си - Лондон, където близо 50 години ежеседмично чете в ефир свои беседи. Една от рубриките, водени от него, наричат "петминутката на Увалиев". Много често Увалиев се оплаква, че радиоминутите винаги са недостатъчни. Прави го и на церемонията в СУ, когато получава почетен знак и доктор хонорис кауза – точно преди 22 години на датата 20 май 1992 г. Как да влея вир в напръстник с усмивка се пита Увалиев в записа, който се пази в Златния фонд на БНР.
Всяка негова рубрика започва със "Зад микрофона е Петър Увалиев”. Ще го чуваме и ние в този опит да си припомним неговите послания.
Самото Радио се превръща в особен герой в биографията на Петър Увалиев, който с умиление говори за микрофона като "металено глухарче", което събира личността му, за да я разпилее като глас в ефира.Но защо Петър Увалиев е интересен за един учен, който се занимава с интригуващата тема за литературата и идентичността, и има книга, озаглавена така, питам доц. Огнян Ковачев, който теоретично се вълнува от темата за “преображенията на другостта” и също така изследва архива на Петър Увалиев. Петър Увалиев често определя себе си точно през метафората за моста, и тъкмо като такъв "мост към другата култура е интересен", казва доц. Огнянов.
В кратките за философия, но дългите за радиобеседи на Петър Увалиев намираме краткия път, днес някой би казал shortcut към ключови за съвременната философия разбирания, като тези на немския философ Хайдегер и австрийския философ Витгенщайн за езика. Не аз говоря езика, който ви говоря, но езикът ме говори мен... споделя Петър Увалиев в една от своите радиобеседи.
Езикът "възвращенец". Този образ, създаден във въображението на Петър Увалиев, е особен герой, който има нужда от обяснение за младото поколение, родено след падането на Берлинската стена през 1989 г., стената, която разделяше Източна от Западна Европа и която превръщаше всеки останал "на Запад" българин в "невъзвращенец", според терминологията на бившия режим.
Официалното признание на заслугите на Петър Увалиев от страна на българската държава идва след размразяването и падането на Желязната завеса. На 20 май през 1992 г., отново в навечерието на 24-ти май, Петър Увалиев получава доктор хонорис кауза на церемония в Софийския университет.
Не само на този въпрос ще търсим отговорите в рубриката, посветена на 100-годишнината на Петър Увалиев - един голям космополит-патриот, дипломат-емигрант, ковач на думи... и не на последно място, радиочовек.
Следващият брой от поредицата е на 18 юни 2014 г. Ако имате и искате да споделите ваши спомени за Петър Увалиев, може да изпратите писма, снимки или други документи, на имейл адрес: uvaliev@bnr.bg или по пощата до БНР, бул. Драган Цанков 4, София 1040, за рубриката "100 години от рождението на Петър Увалиев" или до авторите: Ирина Недева /програма "Хоризонт"/ и Александър Михайлов /програма "Христо Ботев"/.
