На 11-и януари 2015-а година министрите на вътрешните работи на 11 европейски държави призоваха за засилване на контрола по външните граници на Евросъюза и за задълбочаване на сътрудничеството между интернет операторите, за да се пресекат екстремистките сайтове. В България новината "бе захлупена" от рехавите агитки по малки гари срещу спирането на влакове-призраци. Позицията на унгарския премиер Виктор Орбан, който ден след Марша на солидарността каза, че унгарците не желаят сред тях да има значително малцинство с други културни ценности и че няма да позволи страната да се превърне в крайна дестинация за имигрантите, се зарадва на малко повече, предимно националистическа публичност. Затова пък сигурно не остана сайт, който да не отбележи "едномилионния" според руската агенция РИА "Новости" протестен митинг под надслов "Любов към пророка Мохамед", проведен на 19-и януари 2015-а в чеченската столица Грозни. На него епископ Варлаам осъди всички хора, които публикуват карикатури на пророка Мохамед. От името на Руската православна църква Варлаам каза "Не" на злото, което Западът се опитва да вкара между нашите религии.
Този неестествен синхрон между враждуващите от векове православие и ислям дава поредните основания да сравняваме ислямизма с комунизма. Освен че споделят неумиращата марксистка вяра за злия капитализъм и надигащата се революция, която ще го победи, ислямските терористи умело използват отказа на Запада да приеме истината за ислямизма (и за голяма част от исляма). Западът отказва, защото тогава трябва да признае, че християнската култура превъзхожда мюсюлманската. Политкоректността – новата, по-злобна версия на марксизма според крилатия израз на Владимир Буковски – му забранява да направи това.
Всъщност ислямизмът е много повече политика, базирана на марксизма, отколкото религия, базирана на Корана. Между ислямистите и левичарите има много повече сходства, отколкото различия. И двете системи са варианти на етатизма, основан на колективистичния принцип, че човекът е обезправен роб на държавата; и двете са социалистически на теория и на практика; и при двете системи бедните са поробени и богатите са ограбвани в полза на управляващата клика. Но най-голямата – и най-опасна! – прилика между ислямистите и левичарите е, че еднакво ненавиждат капитализма.
Ненавиждат го, защото признава индивидуалните права и забранява използването на физическо насилие в човешките взаимоотношения. Индивидуалните права са фундаментална политическа ценност. Всъщност няма никакви права, ако липсват индивидуални права. Така наречените "човешки права" и "граждански права" са колективни концепции, употребявани от социалистите и от поддръжниците на централното планиране с далеч не благородни цели.
За съжаление, за "човешки права" говорят и световни организации като ООН. При това вече не само за универсални човешки права. След приемането на Всеобщата декларация за правата на човека през 1948 г., през 1977 г. ООН прие и Декларация за човешките права според исляма. В нея се казва: Всички изброени права се определят от ислямския закон, или Шериата. В мюсюлманските страни Шериатът е единственият закон, отнасящ се до човешките права. Преди години пакистански посланик в ООН дори заяви, че първата харта на човешките права е Корана, и първата декларация за човешките права е провъзгласена от Мохамед в Медина.
Където разбирането, подкрепата и защитата на индивидуалните права са непознати, не съществува морален принцип, който да ограничава държавата или религията да разполага и с живота на индивида. Концепцията за индивидуалните права е тази, която ражда свободното общество. С унищожаването на индивидуалните права започва унищожаването на свободата. И тъй като политиката, а не религията е ключовият фактор за потъпкването на индивидуалните права в мюсюлманския свят, политиката ще ги възстанови.
Но индивидуалните права ще бъдат възстановени не чрез политика на забрани и ограничения в стил "Унгария за унгарците" или "България за българите". Ислямизмът е тоталитарна идеология и успешната борба с него трябва да се води, както се водеше борбата с всички тоталитарни идеологии – с утвърждаване на свободата, демокрацията и пазара! На лошите идеи трябва да противопоставим добри идеи. Благодарение на революцията в комуникационните технологии това вече е по-лесно отвсякога: спомнете си Арабската пролет. Тунис, Египет, Алжир, Йордания, са чудесен пример как чрез утвърждаване на демокрацията и индивидуалните права се разширява влиянието на икономическата свобода. Говорили сме в предишни предавания за връзката между икономическата и политическа свобода. Политическият проект на свободата се нарича капитализъм – общество, основано на права на собственост, пазари, и власт на закона. Общество, което свързва в едно индивидуалните права, ограничената държава и политическата, интелектуалната и икономическата свобода.
Свободата е свобода на ума. Потисничеството е потисничество над ума. Когато хората са свободни да мислят и да действат според убежденията си, Ренесансът и Просвещението са възможни. Както това е било вярно за средновековния европеец, така сега е вярно и за съвременния мюсюлманин. Ако искат да прогресират икономически и да се възродят културно, изповядващите исляма трябва да започнат да почитат човешкия ум и индивидуалните права. Това са неизбежните предпоставки за човешкия прогрес.
Когато институционализират свободата, ще пожънат и постиженията на капитализма. И ще разберат, че той решава, а не причинява всичките им проблеми.
Коментарът чуйте в звуковия файл.
