Eмисия новини
от 09.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Хотят ли русские войны


Вече втора седмица чакам повиквателна за Източния фронт. Редовно проверявам пощенската си кутия, отварям си мейловете – нищо. А съм запасен офицер, учили са ме да командвам взвод и все щях да съм полезен във войната, която стягаме срещу Русия.

Шегувам се, разбира се. Но Волен Сидеров и тези, които му плащат, не се шегуват. Дотолкова сериозно манипулират, че в понеделник военният министър Николай Ненчев открито сподели „усещането си“, че слуховете, че се готвим за война, идват оттам, където уж се готвим да воюваме - от Русия. И макар военното разузнаване да отрече да е давало информация за наличието на базиран в Москва информационен пропаганден център, който иска да създаде паника сред българите, изводът на министър Ненчев пред Нова телевизия, че: „центърът е в Русия, а у нас “Атака“ непрекъснато излизат с изявления и въпроси по тази линия“, без съмнение е верен.

Манипулацията е елементарна, но ефикасна. Пропагандното клише тръгва от Кремъл, минава през официозите на БСП и „Атака“, подема се от десетки анонимни, но открито проруски сайтове, тролва се масово във Фейсбук, и накрая се официализира политически от Волен Сидеров. Включително в сряда, когато механизмът на манипулацията бе демонстриран публично в рамките на парламентарния блиц-контрол. На неголично премиерът трябваше да опровергава фактическата „пропаганда за война“, която националистът направи. И която според чл. 407 от Наказателния кодекс се наказва с лишаване от свобода до осем години.

Дотук нищо необичайно. Но включването в „Атака“-та на Янаки Стоилов за пореден път ми даде повод да се запитам къде е границата между социализма и национализма по български. Няма я. Освен по любовта към Русия, „Атака“ и БСП си приличат по стремежа да прехвърлят собствеността и контрола върху средствата за производство, капитала и земята, във „властта на хората“ - разбира се по утвърден от ЦК списък на хората. Разликата е в степента на насилие, която допускат, но това е разлика от порядък, не по същество.

Човек трябва да е много наивен, за да не вижда, че многобройните националистически проекти всъщност са еднотипни, и че са измислени в Москва Затова са  и проруски.

Без да върнат страната в орбитата на Русия, най-печелившите от българския преход - мутрите и милиционерите от национално-отговорния капитал, няма как да отдалечат залеза си. Шансът на тези „капиталисти” е България пак да се обърне към Русия. Национализмът им помага да вземат обратния завой. Помага и на политиците, спонсорирани от тях, отново да вкарат отвратените от партиите и политиката в строя – този път  сред факлите, бръснатите глави и националните знамена, където вождът е Бог, след когото всички  покорно вървят. Но вреди на всички останали, които предпочитаме Брюксел пред Москва. След анексията на Крим и войната в Източна Украйна изборът „и Брюксел, и Москва“ не само вече не е възможен. Той е и неморален.

Но и това не е голяма новина. Новината е, че откакто Путин е в Кремъл, не само българският, национализмите в Европа станаха антиевропейски. Дотолкова, че който оттук нататък избира Русия, обръща гръб на здравия разум. Защото най-новите митове на руската пропаганда, които сами по себе си са част от т. нар. „хибридна война“, са направо безумни. От година насам изборът Русия вече върви в комплект с Новорусия - обявилите независимост от Киев „републики“ в Донецка и Луганска област. Това ме накара да си спомня как по комунистическо време „Отнесени от вихъра“ се продаваше в комплект с 35-ти том от съчиненията на др. Тодор Живков. Бонус към измислената държава са знамето и химна й, трескаво пишещата се нейна история, картите на новия регион, които руските медии започнаха да разпространяват.

Да признаете съществуването на Новорусия означава да обявите законно избраните украински парламент и президент за „фашистка хунта“, завзела властта чрез военен преврат, а сепаратистите в Източна Украйна – за „опълченци“, които се борят за освобождението на региона си от контрола на фашисткото управление в Киев.

Трябва също да сте дълбоко убедени, че всичко изброено дотук е еманация на „народната воля“ – евфемизмът, който използва Кремъл за проведения в условията на окупация референдум, който легитимира анексията на полуостров Крим и включването му в състава на Руската федерация.

Всички, които не мислят така, са „еврогейове“. Цялото съвременно европейско общество, доминирано от толерасти, хомосексуални, наркомани и всякакви други нарушители на традиционния морал, е такова. Евразийското обаче, стъпило върху православната култура, „здравите“ християнски ценности и семейния морал, е неразрушимо. То ще е хилядолетно - като Третия райх.

С две думи – война наистина се води. Но не е гореща, а студена, или казано по модерному - „хибридна“. И не България напада Русия, а обратното. И не с оръжия, а с митове. И не в Донецк и Луганск, а в … интернет. На този фронт Владимир Путин може да извършва каквито си иска „спецоперации” - да обявява мобилизация в България, да строи ядрен център с ракети в Шабла, да съхранява танкове и друга бронирана техника на НАТО в Горна баня...

А наивните и заслепените да вярват и да го чакат като Спасител.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от