Гръцкият дълг, притежаван от Европейската централна банка, не може да бъде преструктуриран, тъй като това би било в противоречие с учредителните договори на еврозоната, заяви днес Кристиан Ноайе – член на Управителния съвет на ЕЦБ и шеф на Френската централна банка.
Коментарите на Ноайе идват, след като гръцкият народ гласува с "не" на референдума в неделя относно условията за спасителен заем от международните кредитори. Някои държави, и по-специално Франция, смятат, че една нова сделка с Гърция би могла да включва и известно облекчаване на прекомерното дългово бреме на страната.
Дългът на Гърция се държи главно от правителствата от еврозоната, ЕЦБ и от Международния валутен фонд. В миналото ЕЦБ многократно изключи възможността за преструктурирането на гръцкия дълг, който банката притежава под формата на закупени гръцки държавни облигации в разгара на дълговата криза в еврозоната след 2010 година.
По своята същност дългът на Гърция към ЕЦБ е невъзможно да се преструктурира, защото това би било равносилно на директно парично финансиране на страната, заяви Нойер, цитиран от "Уолстрийт Джърнъл".
По време на пресконференция в Париж той отбеляза, че ЕЦБ все още не е взела решение относно степента на ликвидност, която може да предостави на гръцките банки след резултатите от вчерашния референдум.
Част от гръцкия дълг към ЕЦБ включва около 20 млрд. евро под формата на гръцкия облигации, закупени от централната банка по време на разгара на дълговата криза в еврозоната.
Властите в Атина трябва да осъществят обратно изкупуване на притежавани от ЕЦБ дългови книжа на Гърция с падеж за около 3,5 млрд. евро на 20-и юли. Ако до тогава няма ново споразумение с международните кредитори и гръцките управляващи не могат да осъществят това предстоящо плащане, ЕЦБ може да обяви край на оказваната спешна ликвидна подкрепа по програмата ELA и това вероятно ще доведе до колапс на гръцката банкова система.
Според повечето икономисти и анализатори, евентуален срив на гръцката банкова система най-вероятно ще принуди властите в Атина да започнат да печат своя собствена национална валута и това може да доведе до излизане на Гърция от еврозоната.
Междувременно друг представител на ЕЦБ – Евалд Новотни, заяви: Сделка в рамките на два дни? Това е пълна илюзия. Така Новотни, който е и президент на Австрийската централна банка, коментира изявленията на Ципрас и компания, че след неделния референдум в страната може да се стигне до споразумение за трета спасителна програма за Гърция в рамките на следващите 48 часа. Вместо това той посочи, че евентуална нова сделка ще се нуждае от време и че никой не може да даде милиарди евро толкова бързо.
По същото време беше цитиран говорителят на германското финансово министерство Мартин Ягер да посочва, че намаляване на дълга на Гърция не е водеща тема за нас. Той също така отбеляза, че досега Гърция не е отправила искане за трета спасителна финансова програма от Европейския стабилизационен механизъм (от фонда ESM). Писмото на Ципрас от 30-и юни не включва такава официална молба. Правилата на фонда ESM ще определят дали може да бъде оказана нова помощ на Гърция, допълни Ягер.
От своя страна говорителят на германското правителство Щефен Зайберт каза, че властите в Берлин гледат с респект на резултатите от гръцки референдум и подчерта, че бъдещето на страната ще зависи от новите предложения на властите в Атина. Гърция е част от еврозоната. Гръцкото правителство трябва да действа така, че това да остане в сила и в бъдеще. Все още няма условия за постигане на ново споразумение, посочи той.
Попитан да коментира днешната оставка на гръцкия финансов министър Варуфакис, Зайберт отговори: Позициите, а не хората, които ги заемат, са най-важни за Германия.
