Елена Маринова е президент и съдружник в една от най-големите софтуерни компании в България. В момента тя е член на управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и на Консултативния съвет по информационни и комуникационни науки и технологии към Българската академия на науките (БАН). Освен това е част от борда на Американския университет в България и #e-skills посланик на Европейската комисия. Също така е ментор във фондовете за рискови инвестиции Eleven и LAUNCHub.
Жените в България работят и успяват във всички сфери на живота. Със сигурност няма дискриминация в IT сектора, за който мога да се изкажа най-компетентно. Няма и как да има при положение, че недостигът е буквално от десетки хиляди IT специалисти само в България, близо милион в Европа и четири и половина милиона в света. Така че всеки IT човек е безценен и не бихме могли да си помислим да дискриминираме на каквато и да е база. Още повече, че IT секторът е извор на все повече работни места в останалите браншове. В България например той е движещ за недвижимите имоти – става въпрос не само за бизнес и офис сградите, но и за персоналните апартаменти. Освен това за туризма, забавленията, здравеопазването, образованието, защото в нашия сектор работят млади, интелигентни и високоплатени хора, които имат висок жизнен стандарт. Препоръчвам силно на всеки родител, който иска да насочи детето си към перспективна професия, от най-ранната му възраст да обърне внимание върху подготовката по математика, чужди езици и не на последно място по програмиране, за да има възможност да навлезе в IT сектора. Разбира се, това не е абсолютно на всяка цена, всеки има някакъв талант, който трябва да развива, но със сигурност отварянето на вратите към IT сектора е много добра инвестиция.
Разликите в мъжкия и женския подход към работата и управлението Елена Маринова намира в това, че:
Жените разчитат много повече на интуицията, отколкото мъжете. Мъжете са много повече свързани с логическото мислене, данните, фактите… Най-добре е, когато те се комбинират. Но не бих казала, че има някакъв много сериозен дисбаланс. Все пак в България преобладават мъжете в IT сектора, макар и с малко. Но пък има държави, в които преобладават жените и това е обусловено от различни културни специфики. Така че не мисля, че е толкова до професията, колкото до възприятието за това кой какво умее да прави.
Елена Маринова не е усещала по-различно отношение към себе си в работата си, поради факта, че е жена. Казва, че много повече е била дискриминирана по възраст, отколкото по пол. Определя добрия лидер като човек, който:
Трябва да може да отстоява позициите си, да взима решения при непълна информация, да може да вдъхновява хората, да ги увлича в това, което смята за правилно, да си признава грешките и да прави необходимите поправки и завои тогава, когато е необходимо. Не е лесно всичко това да се постигне. Всъщност е доста трудно, но когато успяваш до постигнеш баланс и до покажеш увереност, това носи съответните резултати.
Какви позитиви би донесло увеличаването на броя на жените на ръководни позиции и налага ли се действително успешните жени да пренебрегват семейството в името на кариерата?
Хубаво е да има баланс. Ние се опитваме да нямаме изцяло женски или мъжки екипи, защото двата пола се допълват добре. Това важи както за софтуерните ни екипи, така и за администрацията и маркетинга, и съответно за мениджърския екип, което обаче пък не значи, че имаме квоти. Далеч сме от тази мисъл и аз я считам за пагубна. Конкуренцията е много важна за здравословното израстване както в персонален, така и в корпоративен план. Балансът в мениджмънта на жени-мъже дава една по-здрава организация, по-добре и стабилно вървяща напред. Колкото до баланса кариера-семейство – чувала съм, че някои хора го постигат, но не познавам такива. На мен ми се иска да имам много повече време и за личния, и за професионалния си живот.
